— Вие сте симпатичен мъж, знаете ли? Заповядайте! — тя отстъпи навътре и Цяо Тай я последва. — Седнете! — кокетно измърка тя. — Докато си довърша прическата.
Цяо Тай приседна на една табуретка от цветен порцелан и си рече, че ще е голям късмет, ако успее да си уреди среща за някоя следваща нощ, защото явно бе попаднал на една от най-скъпите куртизанки. Подът бе застлан с дебел син килим, плътни брокатени драперии закриваха стените, широкото легло бе от абаносово дърво, инкрустирано със седефени фигурки. Ароматният дим на скъпо благовоние се виеше нагоре от позлатен съд върху тоалетната масичка. Цяо Тай засука мустак, загледан с одобрение в налетия гръб и заобления ханш на домакинята. После очите му залепнаха за белите ръце, които сновяха по дългите блестящи плитки, той се прокашля и каза:
— Сигурен съм, че една толкова очарователна особа като вас има и прекрасно име!
— Прекрасно име? — усмихна се жената в огледалото. — О… Наричайте ме Есенна Роза.
— Наистина е прекрасно. Съвсем подходящо за вашата изискана красота.
Жената се обърна засмяна, седна на ръба на леглото и лениво размаха пред лицето си едно ветрило. Очите й огледаха късния посетител.
— Не изглеждате никак зле, добре сте сложен. Дрехата ви е от добър плат и жалко, че не умеете да я нагласите по-изящно. Нека се опитам да отгатна професията ви… Офицер в отпуск, ако не се лъжа?
— Почти познахте! — възкликна Цяо Тай. — Освен това е вярно, че съм странник, както споменах.
Тя отново спря на него блеснали очи и попита:
— Ще останете ли за дълго в Уейбин?
— Само за няколко дни. О, сега, след като ви срещнах, бих желал да прекарам тук живота си!
Тя го тупна игриво по коляното с ветрилото си:
— Не знаех, че офицерите ги обучават на такива изискани обноски! — тя небрежно отпусна краищата на робата си, които разкриха две прелестни полукълба и го стрелна през рамо с очи.
Цяо Тай се завъртя неспокойно на табуретката си. Защо не се появяваше старата наставница с обичайния чай? Куртизанката му показваше недвусмислено, че е приет и според етикета на „света на вятъра и върбите“5 сега трябваше да уточни с наставницата заплащането. Есенна Роза го гледаше с очакване. Цяо Тай се прокашля притеснено и попита:
— Къде бих могъл да намеря… хм, наставницата ви?
— Наставницата ми ли? — повдигна тя вежди.
— Да, за да си поговорим с нея за…
— Не ви ли стига да си говорите с мен?
— Моля ви, не се шегувайте — засмя се Цяо Тай. — Нали трябва с нея да се разберем за… практическата страна на нещата!
— За какво намеквате? — очарователно се нацупи тя.
— Велики небеса! Не сме деца в края на краищата! Трябва все пак някой да ми каже колко трябва да платя, колко време мога да остана и така нататък.
Тя прихна и прикри устата си с ветрилото. Цяо Тай също се усмихна притеснено. Когато престана да се смее, Есенна Роза смръщи вежди и заяви:
— Със съжаление трябва да ви съобщя, че моята наставница е болна. Така че ще трябва с мен да обсъдите „практическата страна на нещата“, както деликатно се изразихте. Кажете, уважаеми господине, на колко оценявате благоразположението ми?
— Десет хиляди жълтици! — галантно отвърна Цяо Тай.
— Вие сте направо прелест! — сияеща отвърна тя. — Но и голям разбойник! Сигурна съм, че у вас съпругите ви нямат миг покой. Добре, днес ми е специален ден и съм готова да забравя за практическата страна на нещата. Но не се надявайте на второ посещение, тъй като се каня да напусна Уейбин. Нали ми обещавате, че няма да идвате повече тук?
— Вие разбивате сърцето ми, но все пак обещавам! — отвърна Цяо Тай, мислейки със завист за богаташа, когото несъмнено щеше да придружи тази разкошна жена. Той се премести на леглото до нея, обгърна раменете й с ръка и залепи устни за нейните, развързвайки колана на дрехата й.
ГЛАВА VIII
Цяо Тай отвори вратата на странноприемницата, тананикайки си доволно. Пивницата беше празна, само Розов Карамфил намръщено бръскаше пода с бамбукова метла.
— Къде е Студента? — запита тя.
— Сигурно не е далече — отвърна Цяо Тай и се отпусна внимателно в старото плетено кресло, най-удобното в заведението. — Приготви един чайник, моля ти се! Не е за мен, а за моя приятел, който по цял ден се налива с чай! Куншан идвал ли е?
Розов Карамфил се намръщи още повече.
— Идва. Каква отврат! Казах му, че и двамата сте излезли, и той рече, че ще мине по-късно. С какви ли не мъже съм била през живота си, но този и десет жълтици да ми даде, пак не бих легнала с него!
5
„Светът на вятъра и върбите“ или на „вятъра и цветята“: светът на скъпо платените куртизанки, където повече от любовните услуги се ценели талантът (музикален, поетичен или друг), изтънчената интелигентност, остроумният разговор. Редовни посетители били високопоставени чиновници, литератори, художници и др. Мнозина намирали тук истинска отмора в компанията на красиви и интересни жени, далеч от задължителните протоколни отношения със съпругите и наложниците у дома — Б.пр.