Дън сведе замислен глава.
— Изключително много съм ви признателен — каза той. — Аз трябва да ви се извиня за притесненията, които ви причиних, Ди. И то по време на отдиха ви! Вашето присъствие беше подкрепа за мен. Няма никога да забравя съчувственото разбиране, което проявихте, и вашата готовност да ми се притечете на помощ.
Съдията Ди се трогна. Дън би могъл с основание да го упрекне, че е унищожил важни улики и че е забавил официалното следствие. Да не говорим за лъжливите надежди, които бе подбудил. В този миг се сети за регистратора на смъртните случаи, когото бе отпратил надалече с лъжливо съобщение. В този случай поне бе излязъл прав. Докато се върне, трупът доста ще се е разложил за аутопсия в тази жега и Дън никога няма да научи какво е направил на жена си, преди да я убие. Странна постъпка, наистина, но знае ли човек какво може да роди един болен мозък? На глас той изрече:
— Ще приемете ли помощта ми, за да разрешим един друг случай, Дън? Имам предвид смъртта на Гъ Циюан. Ще кажете, че от моите теории вече ви се повдига, но стана така, че случайно се натъкнах на едно доста интересно разклонение на тази история. Банкерът Лън Циен призна пред мен, че е присвоил пари, принадлежащи на господин Гъ. Сумата е значителна и затова ви помолих с писмо да го арестувате. Както научих, вие сте изпълнили молбата ми. Вашето доверие в скромните ми способности ме натоварва с голяма отговорност, Дън, но в този случай, надявам се, няма да ви разочаровам.
Съдията на Уейбин прокара длан по клепачите си.
— А, да, вярно! Съвсем бях забравил за този случай.
— Днес едва ли ще сте в състояние да се занимавате с него. Ще го приема като голямо благоволение от ваша страна, ако ми позволите да проведа следствието заедно с вашия съветник.
— На драго сърце! — извика Дън. — Вие наистина сте прав, усещам се неспособен да отделя на тази заплетена история цялото внимание, което тя изисква. Не съм в състояние да мисля за друго освен за предстоящия разговор с префекта. Вие сте истински приятел, Ди!
Съдията се почувства смутен. Зад хладните обноски на Дън явно се криеше широко сърце. Глупаво беше да подозира, че жена му го е мамила.
— Благодаря ви, Дън — каза той. — Мисля, че няма да е зле, ако разкрием пред господин Бан истинската ми самоличност, за да можем двамата да проведем разследването.
Магистратът плесна с ръце. Когато се появи старият домоуправител, той му нареди да доведе Бан Удъ. Съветникът остана за миг като замръзнал, когато научи кой е всъщност „господин Чън“, после се впусна в дълги извинения, задето го е посрещнал толкова непочтително. Съдията Ди вдигна усмихнат ръка и помоли Дън за разрешение да се оттегли.
Когато последва изчервилия се до уши съветник в личния му кабинет, съдията забеляза, че вече се е мръкнало.
— Няма да е зле да се поразхладим малко — каза той на Бан. — Направете ми удоволствието да хапнете с мен в някой ресторант. Ще ме просветите в тънкостите на местната кухня!
Съветникът запротестира, че било невъзможно да приеме такава чест, но съдията настоя, като предупреди, че за всички други си остава господин Чън. Най-сетне Бан се съгласи и двамата излязоха от Ямън.
ГЛАВА XIII
Господин Бан избра малък ресторант на един от хълмовете в града. От балкона пред очите им се разкри чудната гледка на окъпаните в лунна светлина покриви.
Поднесоха им речна риба с исиотов сос, печени бекасини, пушена шунка, супа от пъдпъдъчи яйца и други местни специалитети, така майсторски приготвени, че по някое време съдията Ди се засрами, представяйки си как Цяо Тай седи пред паница каша в странноприемница „Феникс“. Докато вечеряха, съветникът обобщи прегледно всички известни факти около случая Гъ Циюан, а след това и съдията му описа злоупотребите на Лън Циен и кражбата на тефтера му от Куншан. Спомена и за двестате жълтици, съхранявани в касата на Гъ, както и — по-бегло — за това, че едноокият е изнудил банкера.
— Иззех от негодника двата чека — каза в заключение той. — Притежавате ли съдебно досие на този човек?
— Не, ваше превъзходителство. Дори не съм му чувал името. Това е направо чудо, вие за два дни сте научили повече за престъпния свят в този град, отколкото аз, който съм роден в него!
— Обстоятелствата ми помогнаха — скромно каза съдията Ди. — А да, дочух, че госпожа Гъ била много по-млада от покойния си съпруг. Знаете ли кога са се оженили и дали той е имал други съпруги и наложници?