Заза червената кравичка
Лакска приказка
Дали е било, дали не — живяла, казват, в едно село една жена с родната си дъщеря и с пащерка си.
Своята дъщеря не мъчила с работа, хранела я със сладки питки. А на пащерка си ще даде корава коричка и стиска сол и ще я изпрати да пасе цял ден кравата на поляната.
Кравата им била червена, викали й Заза. Девойката ще завърже кравата на слънчице, ще я почерпи със солена коричка, а самата тя стои гладна до вечерта.
И ето че веднъж Заза, червената кравичка, казва:
— Ела тук, добричката ми, ела тук, миличка, пийни от роговете ми!
Заза навела глава и девойката пила от десния рог мед, от левия рог — масло. Така тръгнало между тях: девойката ще даде солена коричка на кравата, а сама ще се напие с мед и масло.
Ала мащехата я пращала не само да пасе кравата, но я карала и козина да чепка. Стои девойката на поляната, пасе кравата, чепка козина. Изведнъж като изневиделица налетял черен вихър и отнесъл всичката козина. Заплакала горката девойка, изтичала при мащеха си:
— Майчице, майчице, какво да правя? Вятърът отнесе нашата козина!
Мащехата набила сирачето и заповядала веднага да намери козината.
— Ако не я намериш, ще те убия, жива няма да те оставя!
Девойката се върнала на поляната и пита:
— Заза, червена кравичке, какво да правя?
— Не плачи! — отговаря червената крава. — Ще те науча как да намериш козината… Избърши си сълзите и слушай. Ще тръгнеш по ей тоя път. Ще минеш през една широка нива. На тази нива ще видиш хора. Те ще вършеят жътвата си — червени корали. Поклони им се, кажи така: „Добър ден и спорна работа! Ще ми наринете ли една лопатка зърно? Ще ми покажете ли къде живее стопанката на ветровете Часажей?“ Те ще те изпратят на втория харман, където други хора отвяват чисто злато. Същото ще попиташ и тези хора. Оттук ще те изпратят на третия харман. Там ще насипват в чували едри бисери. Ти се поклони и на тези хора и ги помоли за същото. Те ще ти покажат пътя…
Щом тръгнеш по този път, ще видиш едни кучета, пред тях ще има сено, и едни коне, пред тях ще има кокали… Дай кокалите на кучетата, а на конете — сеното, съжали ги, кажи: „Горкичките ми!“ — и те ще те пуснат.
По-нататък ще ти препречи пътя една буйна река. Пийни глътка вода от нея, похвали я: „Ех, че сладка вода!“ — и реката ще ти стори път. След тази буйна река е домът на Часажей.
Ще отвориш вратата, ще се изкачиш по стълбището, ще извикаш: „Часажей, майко на ветровете, съжали ме, върни ми козината, иначе мащехата ще ме убие!“
Часажей ще отговори: „Ела по-близо, нищо не чувам!“ Ти не се бой, приближи се, а тя ще каже: „Ха сега обърни всичко в моя дом надолу с главата!“ Тогава ти варосай къщата, опери дрехите и оправи леглото…
Това ще се хареса на Часажей и тя ще ти заповяда: „Разчорли ми косата и ми раздери роклята!“ Но ти, разбира се, не я слушай. Закърпи роклята, а Часажей окъпи, среши й косата, тури я да си легне.
Когато заспи, вземи козината и бягай, без да се оглеждаш, иначе Часажей ще те накара цял век да живееш при нея.
Девойката благодарила на Заза и тръгнала. Видяла широката нива, видяла хармана, на който хората вършеели червени корали.
— Добър ден и спорна работа! — казала девойката. — Ще ми наринете ли една лопатка? Ще ми покажете ли пътя за стопанката на ветровете Часажей?
Хората сипали в торбата на девойката една лопатка червени корали и я изпратили на втория харман, където отвявали чисто злато.
— Добър ден и спорна работа! — извикала девойката. — Ще ми подарите ли и на мен лопатка? Ще ми покажете ли пътя за стопанката на ветровете Часажей?
Те сипали в торбата на девойката една лопатка чисто злато и я изпратили на третия харман, където насипвали в чували едри бисери.
— Добър ден и спорна работа! — плеснала с ръце девойката. — Какви красиви бисери! Ще ми сипете ли една лопатка? Ще ми покажете ли пътя за стопанката на ветровете Часажей?
Хората сипали в торбата на девойката една лопатка едри бисери и казали:
— Иди да попиташ ей там ония коне и кучета!
Отишла девойката и гледа: някой дал на кучетата сено, а на конете — кокали. Отнесла сеното на конете, кокалите хвърлила на кучетата, помилвала ги, съжалила ги: „Горкичките ми, гладничките ми!“ А те й посочили накъде да върви по-нататък.
Пред девойката се изпречила буйна река. Пийнала водичка от нея, похвалила я: „Ех, че сладка вода!“ — и реката усмирила вълните си, отдръпнала се, открила дъното си и пуснала девойката.
Стигнала девойката до дома на Часажей, отворила вратата, изкачила се по стълбището и извикала:
— Часажей, майко на ветровете, смили се! Върни ми козината, иначе мащехата ще ме убие!