Потиснал страха и смущението си, сър Уилям Аштън заедно с по-малкия си син и дъщеря си очакваше госта до вратите, които водеха към вътрешния двор на замъка; малко по-далеч стояха многобройните му слуги от всички рангове, едни в ливреи, други с обикновено облекло. По времето, което описваме тук, шотландските аристократи и земевладелци са били заобиколени от многобройна прислуга; трудът струвал евтино в страната, където работната ръка надхвърляла многократно възможността да бъде оползотворена.
Добре школуваните хора като лорд-пазителя прекрасно се владеят и умеят да се показват невъзмутими дори при най-неблагоприятно стечение на обстоятелствата. Затова, когато маркизът слезе от каретата си, сър Аштън го посрещна с превъзходна учтивост и като го въведе в голямата зала, изрази надеждата, че гостът е останал доволен от пътуването. Маркизът бе висок и с добро телосложение; в умните му, проницателни очи блестяха честолюбиви пламъчета, заменили живия младежки вид: лицето имаше смел и горд израз, посмекчен от присъщата предпазливост и желание да спечели известност, напълно естествен стремеж за водача на политическа партия. Той учтиво отговаряше на любезните въпроси на домакина, който с всичката подобаваща церемония поведе госта си към мис Аштън. И тогава лорд-пазителят осъзна с какво всъщност са заети мислите му: като представяше дъщеря си на маркиза, той я нарече „моята съпруга, лейди Аштън“.
Луси поруменя; маркизът не можа да скрие почудата си при вида на толкова млада господарка на дома, а лорд-пазителят, надвил смущението си, се зае да обяснява причината за тази странна грешка:
— Простете, милорд, исках да кажа „дъщеря ми — мис Аштън“. Причината е в това, че екипажът на лейди Аштън току-що влезе в алеята след вашия и…
— Не бива да се извинявате, милорд — отговори гостът. — Идете да посрещнете съпругата си, а през това време ще се поопозная с очарователната ви дъщеря. Потресен съм, че моите слуги изпревариха стопанката пред вратите на собствения й дом и прося извинение, но както е известно на ваша милост, смятах, че лейди Аштън е още на юг. Позволете да ви помоля да изоставите официалностите и да отидете да посрещнете съпругата си.
Точно това целеше лорд-пазителят и без да губи нито миг, веднага се възползува от любезното позволение на маркиза. Той тайно се надяваше, че лейди Аштън, като излее гнева си върху него, ще бъде по-благосклонна да приеме нежеланите от нея гости и да спази необходимото приличие.
Каретата спря и този така внимателен съпруг подаде галантно ръка на жена си, за да слезе. Но тя не удостои почтително поклонилия се сър Аштън дори с поглед, отблъсна го и потърси кавалерството на Крейгънгелт, който, придружавайки я в качеството на cavaliere servente, сега стоеше до каретата със свалена шапка. Опирайки се на ръката на този достоен господин, лейди Аштън прекоси двора, като даде мимоходом няколко разпореждания на слугите, но пак не каза нито дума на сър Уилям, въпреки че той полагаше усилия да привлече вниманието й. Тя дори не му позволи да върви до нея, а го принуди да се влачи подире й. В залата те завариха маркиза увлечен в разговор с Рейвънсууд; възползувала се от първия предлог, Луси се беше оттеглила. Всички освен маркиза изглеждаха крайно смутени; дори Крейгънгелт въпреки голямото си нахалство не успя да скрие страха си от Рейвънсууд; колкото до останалите, те много осезателно долавяха неловкостта на положението, в което неочаквано се бяха озовали.
Маркизът почака известно време сър Уилям Аштън да го представи на жена си и накрая реши да направи това сам.
— Лорд-пазителят — каза той и любезно се поклони на лейди Аштън — преди малко, като ми представяше вашата дъщеря, по погрешка я нарече своя съпруга. Не бих се учудил, ако той направи втора грешка, като ви нарече „дъщеря ми“. От последната ни среща преди няколко години вие никак не сте се променила. Надявам се, че лейди Аштън няма да откаже да приеме благосклонно стария си познат.