— Няма страшно! — заяви маркизът. — Замъкът ви е само на няколко мили оттук и надявам се, няма да откажете гостоприемството на роднината си, както не отказахте на лорд-пазителя.
— Сър Уилям превзе замъка ми е щурм — отвърна Рейвънсууд — и подобно на мнозина завоеватели твърде скоро се убеди, че не е трябвало да се радва на такава победа.
— Тъй, тъй! — възкликна маркиз А…, чиято надутост понамаля след няколкото чаши силно вино. — Виждам, че без подкуп няма да се спогодя е вас. Пия за здравето на хубавицата, която наскоро пренощува в замъка ви, и струва ми се, е останала напълно доволна. Аз не съм толкова крехък като нея; и все пак ми се иска да прекарам нощта в същата стая, дето сте я били настанили. Интересно ми е доколко твърдо може да бъде едно ложе, за да го превърне любовта в меко пухено легло.
— Свободен сте, милорд, да си наложите каквато щете епитимия — изрече е усмивка Рейвънсууд. — Но съжалете поне моя стар слуга. Той ще се обеси или ще се хвърли от кулата, ако отседнете така неочаквано в моя замък. Уверявам ви, че сме напълно неподготвени да ви приемем.
В отговор на това признание маркизът заяви, че е непретенциозен и е готов да понесе всякакви неудобства, затова остава твърд в намерението си непременно да посети и разгледа Улфс Краг. Един от неговите прадеди, изтъкна той, пирувал там с тогавашния лорд Рейвънсууд в навечерието на Флодънската битка, в която загинали и двамата. Ще не ще, Рейвънсууд бе принуден да се съгласи. Той помоли за разрешение да тръгне преди другите, за да може някак, доколкото е възможно за толкова кратко време и при такива не благоприятни обстоятелства, да се подготви за приемането на госта, но маркизът не пожела да се лиши от приятната компания и само разреши да изпратят конник, който да извести на клетия Болдърстън за неочакваното нашествие.
Наскоро след това пътниците напуснаха странноприемницата. По молба на маркиза Рейвънсууд се премести при него в екипажа; по пътя те се опознаха по-отблизо и маркизът започна да развива смели планове за издигането на младия си събеседник, в случай че успеят собствените му политически интриги. Той възнамеряваше да изпрати Рейвънсууд на континента с много важно тайно поръчение, което можело да се повери само на човек знатен, способен и напълно сигурен; тази мисия изисквала от изпълнителя много качества, затова щяла да донесе на Едгар Рейвънсууд на само слава, но и богатство. Не било нужно да се впуска в подробности по съдържанието и целта на това поръчение, достатъчно било да се изтъкне, че то обещава на младежа много изгоди, и Едгар с радост си помисли, че това ще му даде възможност да се избави от тягостното състояние на бездействие и нищета, в което се намира, да придобие независимост и да поеме почетни задължения.
Докато Рейвънсууд жадно поглъщаше всяка дума на маркиза, облякъл го с доверието си, конникът, изпратен до Улфс Краг, успя да се срещне с Кейлъб и да се върне е отговор. Старият прислужник беше заявил, че задълженията му са именно такива и че „доколкото позволява този кратък срок, всичко ще бъде приведено в съответния ред и ще бъде готово за приемането на техни милости“.
Рейвънсууд твърде добре познаваше начина на действие и словесните формулировки на стария си прислужник, за да се осланя на тези уверения. Той знаеше, че Кейлъб обича да постъпва като испанските генерали, които по време на едно сражение постоянно докладвали на главнокомадуващия принц Орански, че войските им са с пълен брой бойци и са снабдени с всичко необходимо, защото смятали за несъвместимо с достойнството им и честта на Испания да признаят недостига на войници и боеприпаси; резултатите от измамата не закъснели. Предвид на това Рейвънсууд намери за необходимо да предупреди маркиза, че многообещаващите уверения на Кейлъб не могат в никакъв случай да служат за гаранция, че гостите ще бъдат посрещнати прилично в Улфс Краг.
— Несправедлив сте към себе си, Рейвънсууд — каза маркизът. — Или навярно искате да ми направите приятна изненада? От прозореца на каретата виждам ярка светлина в посоката, в която, ако не се лъжа, се намира вашият замък, и по това колко внушително е осветена кулата ви се досещам какъв великолепен прием ни очаква. Спомням си, беше преди около двадесет години, баща ви ме покани тук на лов със соколи и бе решил да се пошегува, което обаче не ни попречи да прекараме чудесно в Улфс Краг, не по-зле отколкото в някое от моите имения.
— Страхувам се, милорд, че ще ви се наложи да се убедите колко оскъдни са средствата на сегашния притежател на този някога гостоприемен замък, макар че е излишно да се споменава, че и той подобно на своите прадеди би желал да ви посрещне най-достойно. Но дори аз не мога да си обясня какво е онова сияние над Улфс Краг. Кулата има много малко прозорци, при това те са тесни и част от тях — по-ниските, на долния етаж — са закрити от крепостната стена. И най-празничното осветление не би могло да ги освети тъй ярко.