— Спрете, сър! — извика Бъкло. — Аз не съм политически агент като капитан Крейгънгелт, който толкова държи на живота си, че се страхува да го рискува заради честта. Аз съм Франк Хейстън от Бъкло и всеки, който ми нанесе обида е постъпка или дума, с жест или с поглед, трябва да ми даде удовлетворение.
— Чудесно, мистър Хейстън от Бъкло — отговора му Рейвънсууд много спокойно и равнодушно, — но аз не съм се карал с вас и не желая да се карам… Нашите пътища, не само в този миг, а и изобщо са в различни посоки и не виждам причини за стълкновение помежду ни.
— Не виждате? — разпалено възкликна Бъкло. — Но аз пък виждам, дявол да го вземе, нарекохте ме интригант и авантюрист.
— Изразявайте се по-точно, мистър Бъкло; тези думи се отнасяха за вашия сътрапезник и ще се съгласите, че той ги заслужава.
— И какво от това? Той беше в моята компания и никой не бива — прав или неправ — да оскърбява приятеля ми в мое присъствие.
— В такъв случай, мистър Хейстън — възрази Рейвънсууд с предишното си хладнокръвие, — трябва по-грижливо да си подбирате приятелите; боя се, че ако се нагърбите е ролята на техен покровител, ще си навлечете много грижи. Послушайте добрия ми съвет: вървете си в къщи и хубавичко си отспете. Утре ще погледнете по-спокойно на това.
— Грешите, мастър; бъркате ме с някого. И няма да се отървете с надменния си тон и мъдрите съвети. Освен това, което казах, вие ме нарекохте и „някакъв необуздан нехранимайко“ и ако искате да свърши работата мирно, вземете си думите назад!
— Откровено казано, едва ли бих направил това, ако не промените поведението си и не покажете, че съм сгрешил по отношение на вас.
— Така ли, мастър! — кипна отново Бъкло. — Много съжалявам, но въпреки моето уважение към вас искам или веднага да се извините тук пред мен за дръзките си думи и да ги вземете назад, или определете времето и мястото на нашия дуел.
— Това не е необходимо — отвърна Рейвънсууд. — Направих всичко, което зависи от мен, за да избягна свадата, но ако настоявате чак толкова, това поле не е по-лошо от всяко друго място.
— Тогава слезте от коня и вадете шпагата! — възкликна Бъкло и пръв направи исканото. — Аз винаги съм мислил и твърдял, че сте юнак, и не бих желал да променя това си мнение.
— Аз също не бих искал да ви дам повод да го променяте — отвърна Рейвънсууд, скочи от коня и зае отбранителна поза.
Шпагите мигом се кръстосаха и дуелът започна. Бъкло бе човек опитен в тези неща и владееше оръжието с ловкост и пъргавина; той поведе битката с много жар. Но този път това изкуство не му помогна: раздразнен от студеното и презрително отношение на Рейвънсууд и главно от това, че Рейвънсууд не прие веднага призива му, той, неспособен да сдържа нетърпението си, се нахвърли върху противника непредпазливо и разпалено. Рейвънсууд владееше шпагата не по-малко изкусно, но тъй като беше доста по-издръжлив, само се бранеше и дори не пожела да се възползува от няколкото грешки на силно разгорещения противник. Накрая Бъкло опита отчаян атакуващ удар, ала вместо да порази Рейвънсууд, се подхлъзна и падна на тревата.
— Дарявам ви живота, сър — изрече Рейвънсууд над него, — и се помъчете да го поправите.
— Боя се, че нищо свястно няма да излезе от моите усилия да го поправя — отговори Бъкло, бавно се надигна и посегна да си вземе шпагата; той беше много по-малко разстроен от изхода на битката, отколкото би могло да се очаква при буйния му нрав. — Благодаря ви за великодушието. Ето ръката ми: не храня лоши чувства към вас заради своя неуспех, нито заради вашето изкуство в боя.
Рейвънсууд го изгледа изпитателно за миг, подаде му ръка и каза:
— Вие сте благороден човек, Бъкло. Виновен съм пред вас и чистосърдечно искам прошка за необмислените си, обидни думи; признавам, те бяха несправедливи.
— Наистина ли? — зарадва се Бъкло и на лицето му веднага се изписа присъщото за него безгрижно-дръзко изражение. — Ей това най-малко съм очаквал! Защото, казват, че неохотно се отричате от думите и убежденията си.
— Никога не се отричам от думите си, когато съм ги изрекъл обмислено.
— Тогава вие сте по-благоразумен от мен: винаги първо започвам да се бия, а после се обяснявам с хората. Ако противникът бъде убит, сметките, значи, са приключени, ако ли не — мирът се сключва по-лесно след края на войната. Но какво ли му е притрябвало на този кресльо? — добави Бъкло, като посочи момчето, което идваше към тях яхнало магаре. — Жалко, че не пристигна тук мъничко по-рано. Впрочем така или иначе щяхме да довършим разпрата си; и аз наистина съм предоволен от изхода.