— За съжаление не мога да ви предложа никакви удобства — каза Рейвънсууд. — Защото сам не разполагам с такива. Сред тези стени отдавна вече не се знае що е комфорт, а може би и никога това не е било познато; но подслон и безопасност аз мога да ви дам.
— Прекрасно — отвърна Бъкло, — повече не ми и трябва. А ако към това прибавите и хубава вечеря с глътка вино, ще бъда напълно удовлетворен.
— Боя се, че всъщност тя ще е съвсем оскъдна — каза Рейвънсууд, — и чувам как се съвещават Кейлъб и Миси. При всичките си добри качества бедният Болдърстън за нещастие е малко глух и тайните му чуват всички, особено онези, от които той най-много се стреми да скрие хитрините си. Тихо!
Стопанинът и гостът се ослушаха; от съседната стая до тях достигна гласът на Кейлъб. Старият слуга напътствуваше Миси.
— Горе главата, Миси, горе главата! — казваше й той. — С хубав сос може всичко да се поднесе.
— Но кокошката е стара, тя ще бъде жилава като подметка.
— Ще кажеш, че си сгрешила. Сгрешила си, разбра ли! Взела си не тая, която трябва — уговаряше я преданият Кейлъб, като се стремеше да говори полугласно. — Поеми вината върху себе си; само за да не пострада честта на дома.
— Но кокошката… — възрази Миси. — Тя мъти някъде под трона в залата. Страх ме е да отида в тъмното: там има призраци, пък и надали ще успея да я намеря. Тъмно е като в пропаст, а в къщи нямаме друга лампа освен оная, дето е при господарите. Но и да хвана кокошката, нали тя после трябва да се оскубе, да се изкорми, да се опече. А как да сторя всичко това, когато те седят край единствения огън в къщи?
— Е, стига, стига — рече старият слуга, — почакай тука малко. Ще се опитам да им взема лампата.
И Кейлъб Болдърстън влезе в приемната, без да подозира, че там са чули цялата предходна интермедия.
— Е, какво старче, има ли надежда да похапнем нещо? — попита Рейвънсууд.
— Надежда за вечеря ли, милорд? — повтори Кейлъб и даде вид, че е дълбоко оскърбен от съмнението, прозвучало в тона на господаря му. — Как можете да питате такова нещо? Нима не се намираме в дома на ваша светлост? Надежда за вечеря! И таз добра! Но знам, че говеждото не ви се нрави. Затуй пък има колкото щеш тлъсти птици, за колко ще ги сложим на шиша на скарата… Опечи охранения тлъст петел, Миси! — извика тон така уверено, сякаш в дома гъмжеше от охранени петли.
— Не, няма нужда — спря го Бъкло, сметнал за дълг на учтивостта да облекчи тежките задължения на бедния слуга. — Ще се намери ли у вас малко студено месо или просто къшей хляб?
— Ей сега ще донеса чудесни овесени питки! — възкликна Кейлъб, на когото сякаш планина се смъкна от раменете. — А колкото до студеното месо, тука, слава богу, имаме предостатъчно. Наистина след погребението всичко, което бе останало от месото и сладкишите, раздадохме както винаги на бедните, ама…
— Стига, Кейлъб — прекъсна го Рейвънсууд, — време, е да приключим с това. Моят гост, младият леърд Бъкло, се укрива от преследвачите си и затова…
— Той няма да е по-взискателен от ваша милост — кимна Кейлъб с разбиране и веднага се развесели. — Много съжалявам, че господинът има неприятности, но от душа се радвам, че няма да охули нашето домакинство, щом и неговите работи не са по-добри от нашите; не искам да река с това, че нашите работи са лоши, о, съвсем не — прибави той, като веднага се отрече от признанието, което изтърва в пристъп на радост, — но може ли да се сравнява с онова, което беше, или с това, което би трябвало да бъде! Е, колкото до вечерята… Беда ли е, ако човек послъже малко. Имаме овнешка плешка, поднасяха я на масата само три пъти, а както е известно на ваши милости, колкото е по-близо до костта, толкоз по-сладко е месото; после… има малко овче сирене, късче чудесно масло и… и… Но това навярно ще ви стигне.
Кейлъб въодушевено донесе скромните припаси и с подобаваща за случая тържественост ги нареди на кръглата масичка пред младите мъже, които, без да се смущават ни най-малко от оскъдността и скромността на трапезата, веднага се заловиха лакомо да я унищожат. Кейлъб им сервираше със строга официалност, сякаш с почтителното си отношение се надяваше да компенсира отсъствието на повече слуги.
Но уви! Когато имаш работа с гладен гост, и най-грижливото, най-точно спазване на церемониала не може да замени съществената част от обяда или вечерята. Като унищожи значително количество от овнешкото, добре оглозгано още на погребалното пиршество, Бъкло поиска бира.