— Тук наистина е доста мрачно — каза Рейвънсууд и се огледа. — Станете и да вървим долу. Кейлъб днес ще се постарае да ви нахрани на закуска по-добре, отколкото снощи на вечеря.
— Моля, няма нужда да е по-добре — отвърна Бъкло, като ставаше от леглото и посягаше за дрехите си сред изпълнилия стаята мрак. — Но ако наистина желаете да се поправя, нека и вашето меню остане непроменено. Само напомнянето за вчерашната напитка на Кейлъб ще унищожи у мен по-сигурно от двайсет проповеди желанието ми да започна деня с чаша вино. А вие, Рейвънсууд? Започнахте ли вече доблестната си борба с терзаещата ви змия? Както виждате, аз полагам усилия да задуша една по една змиите, които ме измъчват.
— Започнах, Бъкло, започнах, и ми се присъни прекрасен ангел, който ми дойде на помощ.
— Горко ми! — отвърна гостът. — Аз едва ли бих могъл да се надявам да ми се явят отнякъде видения. Дори когато леля ми, лейди Гърнингтън, замине при прадедите, дори тогава, струва ми се, по-скоро земното й наследство, отколкото общуването с нейния дух ще ми помогне да храня добри намерения. Колкото до закуската, Рейвънсууд, кажете ми: нали еленът, от който ще ядем пастет, още препуска в гората, както се говори в една балада?
— Сега ще се осведомя — отвърна Рейвънсууд и оставил госта си, отиде да потърси Кейлъб.
Намери верния слуга в едно мрачно помещение, подобно на тъмница, където в миналото са се пазели хранителните припаси на замъка. Старецът усърдно чистеше калаена кана, за да придобие тя вида и изяществото на сребърна, и си мърмореше:
— Да, ще стане… да, ще мине за такава, само да не се поставя близо до светлината.
— Ето ти пари — каза Рейвънсууд — и купи всичко, каквото трябва. — Той подаде на стария прислужник кесията, която предишната вечер едва не попадна в хищните ръце на Крейгънгелт.
Старецът поклати посребрената си глава, претегли на дланта си оскъдното съкровище и погледна господаря си с израз на най-дълбока болка.
— Това ли е всичко, което ви остана? — попита той печално.
— Да — отвърна Рейвънсууд, като се помъчи да изглежда весел, — тази зелена кесия и златните монети в нея са оскъдни, както се казва в една стара песен; това е всичко, с което разполагаме сега. Но нищо, Кейлъб; някой ден и нашите работи ще се оправят.
— Страхувам се, че дотогава старата песен ще бъде забравена, а старият слуга ще е умрял — възрази Кейлъб. — Ала не би трябвало да изричам на ваша милост такива думи, вие и без това сте много бледен. Приберете си кесията и си я дръжте в джоба, та при сгоден случай да има какво да покажете пред приятели; и ако ваша милост позволи, ще ви дам един съвет: показвайте кесията по-често, тогаз никой няма да ви откаже да ви услужи с пари, защото, макар да имахме имот, всичко отиде, та се не видя.
— Ти знаеш, Кейлъб, че още не съм се отказал от мисълта наскоро да замина и бих желал да напусна родината с името на честен човек, да не оставям дългове, поне такива, за които съм виновен сам.
— Разбира се, трябва да оставите добър спомен за вас и така ще бъде. Но старият Кейлъб може да поеме вината върху себе си и тогаз отговорността ще падне върху него. Мога да поживея и в затвора, ако потрябва, но честта на дома не ще пострада.
Рейвънсууд се опита да обясни на Кейлъб, че щом самият той не иска да прави дългове, още по-малко би допуснал верният му служител да отговаря за тях; но напразно — имаше насреща си амбициозен премиер, твърде увлечен да изобретява нови и нови средства за препитание, за да се потруди да опровергае доводите, които оспорваха основанието, или наложителността на тези Кейлъбови средства.
— Епи Смолтраш ще ни даде на вересия бира — разсъждаваше гласно той, — тя цял живот се е ползвала от покровителството на Рейвънсууд; навярно ще успеем да вземем на вересия от нея и малко бренди; за вино не съм сигурен — сама жена е и не си доставя повече от бъчва вино наведнъж; е, пък може на шега—на мъгла, както казва народът, да изкрънкам от нея и малко винце. Дивеча ще ни доставят нашите арендатори, птиците — също, макар че майка Чърсайд казва, че отдавна двойно се е издължила срещу платата. Все някак ще се оправим, ваша милост; ще се оправим, не бойте се — дорде е жив Кейлъб, честта на дома ви няма да пострада!
И макар с неимоверни усилия той наистина успя да храни и пои господаря си и неговия гост няколко дни наред; вярно угощението не бе от най-великолепните, но Рейвънсууд и гостът му не проявиха крайна придирчивост, а мнимите провали на Кейлъб, извиненията, извъртанията и хитростите му дори ги забавляваха, развеселяваха оскъдната им трапеза, която и без това невинаги се слагаше навреме. Младите мъже използуваха всяка възможност да се разнообразят с нещо, да влеят радост в досадно-ленивия ход на своето ежедневие.