После един от егерите отпъди кучетата и преклонил коляно, подаде нож на една дама на бял кон, която от боязън или може би от състрадание стоеше до този миг по-надалеч. Според тогавашния обичай лицето на конничката трябваше да е прикрито с черна копринена маска — тя се поставяше не само за да предпазва кожата й от въздействието на слънчевите лъчи или лошото време, а главно в съответствие със строгите правила на етикецията, която не допускаше млада дама да участвува в буйни забавления или да се появява в смесена компания с открито лице. Богатите одежди на тази дама, пъргавината и красотата на коня й и най-вече любезността, с която се отнесе към нея егерът, подсказаха на Бъкло, че пред него стои главната персона на лова. Голямо бе съжалението, да не кажем разочарованието на пламенния ни ловец, като видя, че дамата отказва да приеме подадения й ловджийски нож, честта първа да разсече гърдите на животното и да се увери добро ли е месото му. Той бе готов да изрече на тази дама някакъв комплимент, но за нещастие водеше живот, който изключваше възможността за близко познанство с представителите на висшето съсловие, и затова въпреки вродената си смелост изпитваше стеснителност и смущение всеки път, когато трябваше да се обърне към знатна дама.
Накрая, както сам призна, той събра кураж и се осмели да приветствува прекрасната амазонка, като изрази надеждата, че ловът не е измамил нейните очаквания. Младата жена му отговори много скромно и учтиво, изказвайки признателност на смелия ловец, който така изкусно сложи край на гонитбата точно в момента, когато кучетата и егерите изпаднаха в смут, не знаейки какво да предприемат.
— Кълна се в ловния си нож, милейди — отвърна Бъкло, на когото думите на прелестната дама възвърнаха самочувствието, — че не е особено голямо усилието и не е толкова голяма заслугата, стига ловецът да не се бои от рогата на елена, които могат да разпорят корема му. Бил съм петстотин пъти на лов за елени и като видя, че еленът е „притиснат“, без да гледам земя ли, вода ли има под краката ми, хвърлям се към него и действувам с ножа. Това за мен е навик, милейди; и ще ви доверя, че освен всичко друго трябва да се действува бързо и предпазливо; и още това, милейди: винаги да разполагате с добре наточен двуостър нож, който да реже еднакво добре надясно и наляво, както се случи по-удобно, защото раната от еленовите рога не е шега и може да загнои.
— Боя се, сър — изрече младата жена с усмивка под маската, — че надали ще имам случай да се възползувам от вашите съвети.
— Позволявам си да отбележа, милейди, че този господин говори самата истина — намеси се един стар егер, оценил разпалените думи на Бъкло за твърде поучителни; — често съм чувал от баща си, той беше горски надзирател в Кабрах, че раните от бивните на глигана са по-безопасни от тези, причинени от рогата на елена. И както се говори в песента на стария ловец:
— И още един съвет — продължи Бъкло, който Вече съвсем се беше окопитил и искаше докрай да представи как се действува в подобни случаи, — кучетата са изнервени и уморени, затова веднага трябва да им се даде главата на елена като награда за усърдието им. А после — разрешете да ви напомня — егерът, който ще одере и изкорми елена, трябва преди това да пресуши за здравето на ваша милост голяма чаша бира или отлежало вино; ако той не накваси гърлото си, месото на елена бързо ще се развали.
Излишно е да споменаваме, че егерът не пропусна да изпълни последното указание и след това от благодарност подаде на Бъкло ножа, отказан от прелестната дама, а тя от своя страна напълно одобри този знак на уважение.
— Уверена съм, сър — изрече тя и се отдръпна от кръга, образувал се около убитото животно, — че баща ми, заради когото лорд Битълбрейнс устрои този лов, с радост ще предостави всичко на един толкова опитен и ловък човек, какъвто сте вие.
С тези думи дамата се поклони любезно на всички присъствуващи, сбогува се с Бъкло и потегли, придружена от няколко слуги, които бяха нейна свита. Бъкло почти не забеляза заминаването й: така се радваше, задето успя да покаже изкуството си, че всичко на света — и мъжете, и жените — му беше станало напълно безразлично. Той свали наметалото си, запретна ръкави и с оголени ръце, които скоро се опръскаха до лактите с кръв и мазнина, се залови да реже, да сече, да отделя и разпределя трупа на части с точност, достойна за самия сър Тристрам; манипулациите му бяха съпроводени с разсъждения и спорове с егерите за дреболиите, гърдите, слабините и други ловни, или ако щете месарски термини, широко употребявани по онова време, а сега почти потънали в забрава.