„Какво се перчи тоя прост бъчвар — каза си Кейлъб, както оглеждаше със завист празничната маса. — Срам ме е да гледам как тая пасмина се тъпче до насита с такава хубава храна! Да не ме викат Кейлъб Болдърстън, ако част от тези превъзходни ястия още тази вечер не се отправи с мен за Улфс Краг.“
Поставил си такава цел, Кейлъб смело прекрачи прага на кухнята и любезно се поклони на двете стопанки — старата и младата. Замъкът Улфс Краг беше същински кралски двор за цялата околност, а Кейлъб — негов пръв министър; отдавна е известно, че ако мъжкото население, което плаща данъци, показва известно недоволство от придворните, прекрасният пол никога не им отказва своята благосклонност, защото от кого другиго, ако не от тях, нашата слаба половинка би узнала най-новите дворцови сплетни и последни моди? Затова и двете жени тозчас се спуснаха да прегръщат Кейлъб и шумно изразиха възторга си:
— О, това сте вие, мистър Болдърстън! Какво щастие е да ви видим! Седнете, седнете, моля ви се! Стопанинът ще се зарадва много! За него ще е голяма радост! Днес тъкмо имаме кръщене. Вие трябва да сте чул за това и то се знае, ще останете за обреда. Заклали сме овен, а един от калфите ни ходи на лов из блатото и ни донесе диви патици. Едно време май обичахте да си хапвате дивеч?
— Какво говорите, стопанки — размаха ръце Кейлъб, — отбих се само да ви поздравя, пък исках и да разменим една-две думи със стопанина, но щом го няма в къщи… И Кейлъб се престори, че се готви да си тръгне.
— Не, няма да ви пуснем така! — със смях възкликна по-старата стопанка и го хвана здраво за пешовете — волност, която някогашното им познанство й позволяваше. — Ами ако се случи нещо лошо на детенцето, като не останете за неговото кръщене?
— Много бързам, стопанке — извини се слугата на Рейвънсууд, но без да се съпротивява кой знае колко, позволи да го настанят на масата и като видя, че стопанката слага бързо пред него прибор, добави: — Не, не мога да ям сега, в замъка вече пъхтим от преяждане, тъпчем се от сутрин до вечер. Срамота е чак толкоз да си угаждаме, но виновни за това са английските пудинги, дявол да ги вземе тия англичани!
— О, забравете вашите английски пудинги, мистър Болдърстън! — рече майка Лайтбоди. — Опитайте от наште пудинги: ето ръжен, ето и овесен. Кой от двата обичате повече?
— И двата са хубави, стопанке, и двата са чудесни, къде по-хубави от тях! Но мен ми стига само да ги помириша, съвсем наскоро обядвахме. — А нещастникът не беше слагал троха в устата от сутринта! — За да не ви обидя, любезна стопанке, с ваше позволение ще си ги увия в салфетка, ще си ги взема за в къщи, ще си хапна за вечеря, обещавам. Право казано, ужасно ми омръзнаха всички тия сладкиши и прочие измишльотини, с които ни гощава Миси. Ти знаеш, Мариън, нашите селски манджици винаги са ми били по-благи, както и селските красавици — добави той, загледан в младата стопанка. — Колко хубава е станала, откак е булка! Ама и по-преди си беше първа хубавица в нашата енория, пък и по-надалеч. На хубавата кравичка и теленцето е хубаво.
Жените приеха комплиментите всяка за себе си и се усмихнаха на Кейлъб, после се усмихнаха една на друга, а през това време Кейлъб уви пудингите в салфетка, която си носеше специално за случая, като някакъв драгун, който никога не се разделя с фуражната си торба и я пълни при всеки удобен случай.