— Пък аз ти казвам, че са дружни като мъж с жена си, а съгласието помежду им е по-голямо от това на някои съпрузи. Пък има и още една новина: Питър Пънчън, бъчварят при кралските изби в Лийт, е умрял и мястото му е свободно, тъй че…
— Няма ли да млъкнете най-сетне! — извика Гърдър на говорещите едновременно жени, защото веднага щом разговорът взе друга насока, младата се окуражи и почна да приглася на майка си, изричайки думите си бързо като нея, но с една октава по-високо, така че се получаваше нещо като песен на два гласа.
— Майсторе, те казват самата истина — рече калфата на Гърдър, влязъл в кухнята по време на свадата. — Сам току-що видях слугите на лорд-пазителя в гостилницата на майка Смолтраш. Там пият и се веселят.
— А господарят им гостува в Улфс Краг?
— Да, честна дума!
— И е приятел с Рейвънсууд?
— Възможно е, защото иначе какво ще търси в замъка.
— Питър Пънчън наистина е умрял?
— Умрял бил, тъй говорят — потвърди калфата, — представил се на бога старецът. Що канички с бренди е обърнал през живота си! Ама и неговият ред дойде! Пък колкото до шиша с патиците, конят ви още не е разседлан, майсторе. Аз мога да догоня мистър Болдърстън — едва ли е отишъл далече — и да му взема птиците.
— Така и ще направим, Уил. Но чакай малко… Ето какво ще сториш, като настигнеш мистър Болдърстън.
И като остави жените в компанията на пастора, бъчварят се отдалечи с Уил, за да му даде нужните нареждания.
— Голям умник си, няма що — присмя му се мисис Лайтбоди, когато Гърдър се върна при тях, — изпращаш бедното момче подир човек, въоръжен до зъби. След като знаеш, че мистър Болдърстън винаги носи шпага, а има и кама.
— Надявам се, че сте обмислили добре това, което смятате да извършите — каза пасторът, — защото може да възникне разпра и съм длъжен да ви предупредя: подстрекателят към разпра носи не по-малка вина от този, който участвува в нея.
— Не се тревожете, мистър Байд-дъ-Бент — заяви бъчварят. — Жените и свещениците навсякъде си тикат носовете. Не можеш крачка да направиш, без да те поучат. Сам зная от кой край да захапя кейка! Слагай масата, Джийн, и стига сме говорили за тая работа.
И наистина до края на вечерта бъчварят не спомена нито веднъж за пропадналото ястие.
А през това време калфата, получил специални нареждания от майстора, се метна на коня и препусна по следите на мародера Кейлъб.
Но последният, както лесно можете да се досетите, не се бавеше по пътя. Въпреки страстта си да бърбори, той вървеше мълчаливо, стремейки се по-скоро да достигне замъка и само съобщи на мистър Локхард, че… по негова молба жената на снабдителя леко е запекла дивеча, за в случай че Миси, изплашена от бурята, още не е успяла да накладе огъня. Освен това, позовавайки се на необходимостта по-скоро да пристигнат в замъка, той час по час молеше спътниците си да побързат и постоянно усилваше крачката, така че те едва успяваха да го следват. Като достигнаха върха на възвишението, което се издигаше между замъка и селото, Кейлъб реши, че вече е извън опасност, но ненадейно чу далечен конски тропот и силни викове:
— Мистър Кейлъб! Мистър Болдърстън! Мистър Кейлъб Болдърстън! Чакайте, спрете!
От само себе си се разбира, че Кейлъб не бързаше да откликне на тези викове. Отпърво той се престори, че нищо не чува, уверяваше слугите на сър Уилям, че това е песента на вятъра; после заяви, че не си струва да се губи време заради някакъв шегобиец; накрая, когато фигурата на конника спря и събрал всичките си душевни сили за защита на заграбеното съкровище, зае поза, изпълнена с достойнство, вдигна шиша, сякаш се готвеше да го използува или за пика, или за щит и се приготви по-скоро да умре, отколкото да върне скъпоценната си плячка.
Но какво беше учудването на стария слуга, когато пратеникът на бъчваря, като се доближи съвсем, почтително го поздрави и изрази съжаленията на стопанина си за това, че мистър Кейлъб не го е заварил в къщи и не е останал на гощавката по случай кръщенето; узнал за пристигането в замъка на знатните гости, за чието посрещане домакините не са успели да направят необходимите приготовления, мистър Гърдър се осмелява да прати за тях бъчвичка херес и бъчвичка бренди.
Чел съм някъде за един възрастен господин, когото гонила изтръгнала се от синджира мечка; съвсем изгубил сили, отчаяният старец спрял, обърнал се към кривокракия си преследвач и замахнал към него с бастуна си. При вида на тоягата дресировката си казала думата и вместо да разкъса нещастника, животното се изправило на задните си лапи и заиграло сарабанда. Дори радостното изумление, обзело този човек, който само миг преди това се смятал за обречен, а ненадейно бил спасен, не можеше да се сравнява с объркването и недоумението, обзели Кейлъб, когато разбра, че преследвачът му не само не възнамерява да му отнеме плячката, но и е готов да прибави към нея нови дарове. Обаче на часа съобрази каква е работата, когато калфата, възседнал коня си с двете бъчвички отстрани на седлото, се наведе към него и прошепна: