Кейлъб поклати глава.
— Бих искал тъй да стане — рече той. — Но има едно старинно предсказание за рода Рейвънсууд. И да не дава господ да доживея деня, когато то ще се сбъдне… Старите ми очи и без това са видели достатъчно беди и скърби.
— Глупости! Бива ли да се обръща внимание на разни суеверия? — възрази Локхард. — Ако младите се харесат, ще бъдат чудна двойка. Но право казано, в дома ни нищо не става без съгласието на лейди Аштън и естествено за тази работа, както и за всяка друга, всичко ще зависи от нея. А сега няма да е лошо да пийнем за здравето на младите ни господари. Ще налея и на мисис Миси чашка от виното, което ви изпрати мистър Гърдър.
Докато слугите се гощаваха така в кухнята, компанията, събрала се в залата, прекарваше времето си не по-малко приятно. От мига, в който Рейвънсууд реши да окаже гостоприемство на лорд-пазителя, доколкото това бе в кръга на възможностите му, той се смяташе за задължен да се държи като радушен стопанин. Мнозина автори са отбелязвали, че ако някой се задължи да изпълнява определена роля, често така се вживява в нея, щото накрая наистина се превръща в този, когото изобразява.
След един-два часа Рейвънсууд за свое собствено недоумение се почувствува като домакин, който искрено се старае да се отнася колкото може по-добре с желаните си и почетни гости. Оставяме на нашите прозорливи читатели грижата да отсъдят доколко тази промяна в настроението на Едгар Рейвънсууд се е дължала на красотата на мис Аштън, на искрените й обноски и държание и на готовността й да се примири с неудобствата на положението, в което се беше озовала, и доколко заслугата за благодатната промяна у Едгар е плод на голямото умение на лорд-пазителя да говори сладко и подкупващо, да печели лесно сърцата на хората. Но Рейвънсууд не остана безразличен нито към съвършенствата на дъщерята, нито към изисканите обноски на нейния баща.
Лорд-пазителят бе изкусен държавник; той познаваше до най-тънките подробности всичко, което се отнасяше до двора и министерския съвет, бе осведомен най-точно за всички политически интриги около неотдавнашните събития от края на седемнадесети век. Сам участник във важните промени и лично познавайки много хора, той разказваше за тях много интересни неща; при това притежаваше завиден дар: без да издава чувствата и мислите си дори с една-едничка дума, той създаваше в слушателите си впечатлението, че разговаря с тях съвсем открито, поверително и чистосърдечно. Въпреки голямото си пристрастие срещу сър Уилям и сериозните причини да изпитва към него враждебни чувства, Рейвънсууд намираше разговора си с лорд-пазителя не само за приятен, но и за поучителен, а събеседникът му, отначало не посмял да назове и името си, сега напълно бе се отърсил от смущението и говореше леко и гладко, което би направило чест на всеки първокласен адвокат, надарен с красноречие.
Мис Аштън говореше малко и по-често се усмихваше; но няколкото думи, отронени от нея, бяха изпълнени с искрено доброжелателство и кротост — качества, които за горд човек като Рейвънсууд бяха по-привлекателни и от най-блестящото остроумие; при това Едгар успя да забележи още едно много важно обстоятелство: неговите гости дали от благодарност, дали по някаква друга причина му оказваха такова почтително внимание в тази пуста и занемарена зала, сякаш той ги посрещаше с цялото великолепие, присъщо на високия му произход. Те като че ли не забелязваха бедното обслужване, а когато отсъствието на един или друг необходим предмет биеше прекалено на очи, започваха да хвалят съдовете и приборите, с които Кейлъб успяваше ловко да прикрие недостига им. Ако бащата и дъщерята понякога не успяваха да сдържат усмивката си, тези усмивки биваха проява на голямо добродушие и винаги се съпровождаха с уместно изречен комплимент, който показваше на домакина колко високо ценят гостите му неговото достойнство и колко малко обръщат внимание на заобикалящите ги неудобства.
Навярно мисълта, че личните му достойнства в очите на гостите значат повече от бедността му, се запечата така силно в съзнанието на Рейвънсууд както красноречието на лорд-пазителя и хубостта на дъщеря му.
Настана време гостите да се оттеглят за нощната почивка. Лорд-пазителят и дъщеря му поеха към определените им стаи, които се оказаха „разкрасени“ много по-сполучливо, отколкото би могло да се очаква. В тази твърде сложна задача помощ на Миси оказа една селска сплетница, дотичала до замъка да надуши какво става там; Кейлъб веднага я задържа и я накара да се залови с чистенето и подреждането, така че вместо да се прибере в дома си и да опише на своите близки тоалета и външността на мис Аштън, тя трябваше здравата да се потруди за добрия вид на Улфс Краг.