Провалът на плана за задържането на куриера наложи сър Уилям да нареди на юриста Дингуол най-грижливо да разпита жителите на Улфс Хоуп, ползуващи се от услугите му, наистина ли е пристигал в близкия замък човекът на маркиз А… Това не беше трудно, защото веднъж Кейлъб се бе появил в селото в пет часа сутринта да вземе на кредит две чаши бира и пушена херинга, за да гости с тях куриера, след което клетникът, вкусил от развалената риба и киселата бира, цяло денонощие прекарал на легло в хана на майка Смолтраш поради стомашно разстройство. По такъв начин слуховете за кореспонденцията между маркиза и разорения му роднина, на които сър Уилям отпърво не повярва, счел ги за измислица с цел да го уплашат, се потвърдиха, без да оставят място за никакви съмнения.
От този момент лорд-пазителят сериозно се обезпокои. С въвеждането на така наречените „Изисквания на правата“ в много случаи се допускаше в парламента апелация срещу решението на гражданските сьдилища, а парламентът дотогава не бе разглеждал дела от такъв характер и сър Уилям имаше всички основания да се бои от резултата от евентуално преразглеждане на делата му срещу Рейвънсууд, ако английската камара на лордовете се съгласи да приеме жалбата на неговия противник. Парламентът би могъл да счете иска на Рейвънсууд за основателен и да разгледа делото по същество, без да се обвързва с буквата на закона, което би било крайно неизгодно за лорд-пазителя. Освен това допускайки съвсем погрешно, че английското съдопроизводство по нищо не се различава от шотландското до обединението на двете кралства, сър Уилям се боеше да не би в камарата на лордовете, където ще се гледат делата му, да преобладава старинното правило, което са спазвали от памтивека в Шотландия: „Кажи ми кой е тъжителят и аз ще ти приведа съответния закон.“ В Шотландия не бяха осведомени за справедливия, безпристрастен характер на английските съдилища и разпространението на тяхното съдопроизводство в тази страна бе едно от най-големите блага, осъществявани след обединението на двете кралства. Но лорд-пазителят, свикнал с други порядки, не можеше да предвиди това; той допускаше, че изгубилият политическо влияние ще изгуби и делото, което води.
Междувременно слуховете потвърждаваха успеха на ходовете на маркиза и лорд-пазителят на печата започна своевременно да търси начин да се опази от надвисващата буря. Тъй като бе страхлив, той предпочиташе компромисите и отстъпките пред откритата борба. И реши, че ако успее подходящо да използува случилото се в парка, то може да му помогне да осъществи лична среща и дори помирение с младия Рейвънсууд. Във всеки случай той твърде лесно би могъл да узнае от самия Едгар Рейвънсууд какво мисли по въпроса за своите права и средствата за тяхното осъществяване, а може всичко да завърши и с помирение, тъй като едната от страните е богата, а другата — бедна. Освен това евентуално помирение с Рейвънсууд би могло да му даде възможност да установи известни отношения с маркиз А… „В края на краищата — мислеше си той — да подадеш ръка на наследника на един разорен род е добро дело и ако новото правителство прояви съчувствие към Рейвънсууд и го вземе под свое покровителство, тогава — кой знае — може би стократно ще бъда възнаграден за великодушието си.“
Така разсъждаваше сър Уилям Аштън в стремежа си, както често се случва, да придаде нюанс на благородство на користните си планове. Но той отиваше и по-далеч в това. Ако Рейвънсууд заеме важно място и бъде облечен с власт и доверие — продължаваше да размишлява той, — а женитбата му с Луси сложи край на несъгласията помежду им, по-подходящ съпруг не би могъл да се желае. Навярно ще възвърнат титлата и наследствените земи на Едгар, защото Рейвънсууд е древен род; ако отстъпи част от предишните владения на Рейвънсууд на зет си, това няма да бъде чак толкова голяма загуба, а с акта на сродяването помежду им останалите земи ще си останат докрай принадлежащи нему — на сър Уилям Аштън.
По времето когато този сложен план узряваше в главата на хитрия държавник, той реши да се възползува от настойчивите покани на лорд Битълбрейнс и да посети замъка му, отстоящ на няколко мили от Улфс Краг. Самият Битълбрейнс отсъствуваше от къщи, но съпругата му прие госта много топло и заяви, че всеки момент мъжът й ще се прибере. Тя, изглежда, особено се радваше да види мис Аштън и за да забавлява гостите си, веднага се разпореди да бъде организиран лов. Сър Уилям на драго сърце се включи в преследването на елена, разчитайки, като се възползува от случая, да разгледа по-подробно замъка Улфс Краг и може би да се срещне със собственика му, ако Едгар не успее да устои на изкушението и се присъедини към лова. Освен това той заповяда на Локхард от своя страна да се потруди да се запознае с обитателите на замъка и ние видяхме колко ловко умният слуга изпълни възложената му задача.