Докато говореше, той непрекъснато държеше пушката си на рамо, готов за стрелба. Увлечен от думите му, Ласитър не забеляза, че графът напрегнато наблюдава онова, което ставаше в блокхауса.
Испанецът не успя да завърши изречението си, когато побеснелият от гняв бандит се нахвърли върху жената. Той тъкмо протегна към нея костеливите си ръце, с пръсти, подобни на нокти на орел, когато графът извика дрезгаво и като в транс натисна спусъка.
Ласитър и Тор Ериксън скочиха изненадани, когато проехтя изстрелът. За момент и двамата се спряха като вцепенени. Видяха, че окованата Корина болезнено се сви, и помислиха, че е улучена от куршума.
— Божичко! — прошепна испанецът. — Прострелях собствената си жена!
Думите му заглъхнаха в безредната стрелба, която откриха бандитите.
— Назад! — изкрещя Ласитър, след като беше изпратил три куршума. — Няма смисъл да стреляме повече!
— Правилно! — изръмжа Тор Ериксън и в следващия миг изчезна между обраслите с храсталаци скали.
Испанецът отново се прицели към къщата, но Ласитър изтръгна пушката от ръцете му.
— Триста дяволи! — извика гневно той. — Не разбираш ли, че е безсмислено! — и го повлече след себе си в мрака.
Няколко куршума профучаха покрай ушите му. Сякаш долу край ранчото се беше разположила цяла армия. Когато обаче забелязаха, че отгоре вече не се отвръща, бандитите също прекратиха стрелбата. Тримата мъже смениха позицията си и Тор Ериксън заговори с ненарушимото си спокойствие:
— Боже милостиви! Едва се изплъзнахме. Ти направи грешка, графе де Тамарит. Ако не съумееш да овладееш нервите си, скоро и тримата ще се озовем в отвъдния свят.
Испанският граф се отпусна на земята и сведе засрамено глава.
— Много съжалявам — прошепна той. — Но ви моля да ме разберете. Когато видях, че негодникът се нахвърли върху жена ми, не можах да издържа.
— Няма нищо — отговори Тор Ериксън. — Не се извинявай, амиго. Всеки може да изпусне нервите си.
Тримата се бяха разположили на около петдесет стъпки нагоре между скалите и гъстите храсталаци. Оттук ранчото се виждаше много добре. Вътре цареше мъртва тишина. Различаваха се само двете женски фигури. Все така приковани към стената.
— Ами сега? — прошепна графът. — Знае ли някой от вас какво трябва да направим? Или всичко свърши?
Тор Ериксън усмихнато заклати глава.
— Всички шансове са на наша страна — отбеляза той. — Но този О’Лийри е непредвидим. Сигурно ще има и мъртви. Няма да успеем да го избегнем. Пътят ни е предопределен. Може би именно ние тримата ще умрем първи, а двете жени ще завършат живота си в някой мексикански бордей. Те ще проклинат съдбата си, докато сенаторът О’Лийри открива училища, църкви или нови болници. Такъв е животът, амигос. Всеки добър човек трябва да знае, че в живота има и поражения. Ние имаме добри намерения, но съдбата понякога решава друго. Затова смятам, че трябва достойно да приемем участта си. И преди всичко да запазим спокойствие, иначе сме загубени.
Ласитър внимателно изслуша тирадата на стария трапер.
— Сенатор ли каза? — попита след малко той. — Да не би този тип да е станал сенатор във федералното правителство?
— Събрах достатъчно информация — отговори Ериксън. — Знам, че негодникът вече е протегнал пипалата си към това място. Положението на дребен бандит не го задоволява.
— Дребен бандит май не е много точно — отбеляза сухо Ласитър.
— От гледна точка на разума всички бандити са дребосъци — каза Ериксън. — Колкото и гениални да ни се струват, външният блясък лъже. Един разбойник не може да бъде голям мислител. Иначе още от самото начало ще проумее, че действията му са напълно безсмислени.
— Имаш право — промърмори примирително Ласитър. — Ами ако О’Лийри все пак успее да се промъкне във федералното правителство? Тогава какво, Тор Ериксън, Представяш ли си — престъпник начело на страната!
Траперът се усмихна. Той беше много мъдър мъж.
— Ти не си глупак, Ласитър — продължи тихо той. — И би трябвало да знаеш, че често начело на народите са заставали престъпници. Не вярвам, че подобни неща могат да бъдат избягнати. При нас в Щатите още не е ставало такова нещо, но може и да се случи някой ден. Кой знае какво ни очаква… Оттатък в старата ни родина има много престъпници по кралските тронове. Само като си помисля за това, бих могъл да се разплача от мъка.