Выбрать главу

Баща ми характеризираше баба като властна и зла. В тази си оценка той сигурно не е бил единствен.

И все пак най-хубавите години от моето детство бяха прекарани при баба. Тя се отнасяше към мен със сурова нежност и интуитивно разбиране. Бяхме си създали например ритуал, който тя нито веднъж не наруши. Преди вечеря сядахме на нейния зелен диван и „беседвахме“ около час. Баба ми разказваше за Света, за Живота, но и за Смъртта (която често присъстваше в мислите ми). Тя питаше какво ме вълнува, внимателно ме изслушваше, правеше се, че не разбира дребните ми лъжи, или ги отхвърляше с дружеска ирония. Позволяваше ми да разговарям с нея като самостоятелна и съвсем реална личност, без преструвки.

Нашите „беседи“ бяха винаги обгърнати от здрач, от взаимно доверие, от зимни следобеди.

Баба притежаваше и друго забележително качество. Обичаше да ходи на кино и ако филмът бе позволен за деца (понеделнишките сутрини настъпваха и с кинопрограмата, обявена на третата страница на вестник „Упсала Нюа Тиднинг“), отивахме да го гледаме, без да чакаме събота или неделния следобед. Това удоволствие се помрачаваше само от едно обстоятелство. Баба не търпеше любовните сцени, които пък аз, обратното, обожавах. Тя ходеше обута в ужасни шушони и ги търкаше с кошмарно скърцане, когато героят и героинята изразяваха своите чувства прекалено продължително и прекалено страстно. Този неприятен шум огласяше целия салон.

Четяхме си на глас, разказвахме си въображаеми случки – най-вече за привидения или за други подобни страхотии, – драскахме „човечета“, нещо като комикси. Аз, да речем, рисувах първата картинка, тя – втората, развивайки действието на някаква историйка. Така се забавлявахме дни наред и съчинявахме пояснителен текст към картинките, понякога по 40–50 на брой.

Животът на „Тредгордсгатан“ протичаше в каролински дух13. Ставахме, след като камините биваха запалени, това ще рече в седем. Разтривахме се с ледената вода, изпълнила тенекиената вана, закусвахме с овесена каша и филийки хрускав твърд хляб, намазан с нещо. Утринна молитва. Писане на домашни или подготовка на уроците под надзора на баба. В един часа – чай със сандвич. После разходка, независимо от времето. Обикаляхме кинотеатрите, зяпахме афишите под стъкло – пред „Скандия“, „Фюрис“, „Рьода кварн“, „Слотс“, „Еда“. Вечеря в пет часа. Изваждаха се старите играчки, запазени от детските години на вуйчо Ернст. Четене на глас. Вечерна молитва. Бие камбаната на Гунила. В девет часа е вече нощ.

Лежа на кушетката, заслушан в тишината. Наблюдавам как светлината на уличния фенер чертае орнаменти от зрак и сенки по тавана на стаята. Когато снежната виелица се развилнее из Упсалската равнина, фенерът се разклаща, сенките се гърчат, откъм напалената камина се раздава пукот и свистене.

В неделя вечеряхме по-рано, в четири часа. Тогава пристигаше леля Лотен. Тя живееше в дом за стари мисионери, някога учила заедно с баба в гимназията и те двете били сред първите девойки в страната, взели дипломи за средно образование. После леля Лотен заминала за Китай, където се посветила на мисионерска дейност и загубила красотата си, останала без зъби и без едно око.

Баба знае, че леля Лотен ми е противна, но счита, че трябва да се калявам. Затова ме слага да седна до нея край масата за неделна вечеря. Гледам право в косматите ѝ ноздри, където винаги е засъхнала по някоя топчица жълто-зелен сопол. От нея вони на засъхнала урина. Когато говори, изкуствените ѝ ченета потракват, а като яде, вдига чинията до самото си лице, сърбайки и мляскайки. Понякога червата ѝ куркат шумно.

Тази отблъскваща особа обаче притежава едно съкровище. След вечерята и кафето тя вади китайска игра на сенки от жълто дървено сандъче. Върху вратата между трапезарията и салона просват чаршаф, гасят лампите и леля Лотен демонстрира играта на сенките (трябва да е била доста ловка впрочем, защото едновременно движеше по няколко фигури, изпълнявайки сама всички роли; неочаквано екранът се обливаше в червена или синя светлина, по червеното поле внезапно профучаваше демон, върху синьото изникваше тънък лунен сърп и хоп, всичко ставаше зелено, странни риби се стрелкаха в глъбините на морето).

Понякога на гости идваха братята на мама със своите ужасяващи жени. Мъжете бяха шишкави, брадати, с гръмливи гласове. Жените носеха огромни шапки и от тях лъхаше неприятно на потна суетливост. Гледах да стоя колкото е възможно по-надалеч, но те ме сграбч­ваха, прегръщаха, галеха, целуваха, притискаха, щипеха. Досаждаха с нахално интимничене: е, тази седмица момчето пак ли сложи червената поличка? Миналата седмица ти май честичко подпишкваше в гащичките си? Я отвори уста да видя не се ли клати някое зъбче, а – ето го, негодника, дай да го извадя, ще ти дам десет йоре. Според мен момчето ще стане кривогледо, я виж тук пръста ми, ами да, едното му оче не мърда, трябва да му сложите черна превръзка, ще бъдеш като пират, синко. Затвори уста, хлапенце, защо непрекъснато я държиш зяпнала, да нямаш полипи, пък и видът ти така е глупав, баба трябва да се погрижи да те оперират, вредно е устата да е все отворена...