Выбрать главу

lapis phiiosophorum (лапис философорум) — философски камък, който според алхимиците, имал свойство да превръща металите в злато.

lapsus calami (лапсус калами) — грешка на перото, т. е. при писането.

lapsus linguae (лапсус лингве) — грешка на езика, т. е. при изговарянето.

lassata necdum satiata (ласата некдум сациата) — изморена, но не още наситена (израз, с който Ювенал описва ненаситната похот на Месалина при нощните приключения).

latu sensu (лату сенсу) — в широкия смисъл на думата.

lege artis (леге артис) — по правилата на изкуствата.

leo a laportibus insultatur mortuus (лео а лапорибус инсултатур мортуус) — с умрелия лъв дори заяците се гаврят.

levis sit tibi terra! (левис сит тиби тера) — лека ти пръст!

leve fut onis, quod bene fertur (леве фут онис квод бене фертур) — лек става товарът, който добре се носи.

lex loci (лекс лоци) — местен закон (или обичай).

lex non scripta (лекс нон скрипта) — неписан закон, т. е. обичайното право.

libenter homines id, quod volunt, credunt (либентер хоминес ид квод волунт кредунт) — хората на драго сърдце вярват в това, което желаят.

libido sexualis (либидо сексуалис) — полово влечение.

linguam compescere virtus non minima est (лингвам компесцере виртус нон минима ест) — не е малка добродетел да обуздаеш езика си.

loco dolenti (локо доленти) — на болното место (медицински израз).

loco citato (локо цитато) — на цитираното (посоченото, гореказаното) место.

locum tenens (локум тененс) — заместник, наместник.

locus criminis (локус криминис) — местото, където е извършено престъплението; местопрестъпление.

lucrum sine damno alterius fieri non potest (лукрум сине дамно алтериус фиери нон потест) — печалбата за едного е загуба за другиго.

lupus in fabula (лупус ин фабула) — говорят за вълка, а той е в кошарата.

M

magister dixit (магистер диксит) — учителят каза; думи, използувани като довод идящ от авторитет.

magistratus lex est loquens, lex autem mutus magistratus (магистратус лекс ест локвенс лекс аутем мутус магистратус) — чиновникът е закон, който говори, а пък законът е чиновник, който мълчи.

magni animi est injurias despicere (магни аними ест инюриас деспицере) — на великия дух е свойствено да презира обидите.

mala sunt vicina bonis (мала сунт вицина бонис) — злото е съсед на доброто.

mala tempora curront (мала темпора куронт) — тежки времена преживяваме.

malefacere qui vult, nunquam non causam invenit (малефацере кви вулт нунквам нон каузам инвенит) — който иска да направи зло, всекога ще намери повод.

male vivet, quisquis nesciet mori bene (мале вивет квисквис несциет мори бене) — лошо живее този, който не ще знае да умре достойно.

malo periculosam libertatem quam quietum servitium (мало перикулозам либертатем квам квиетум сервициум) — предпочитам една свобода с всички свои угрози, пред едно тираническо правителство с всички свои благодеяния.

malo videri nimis timidis, quam parum prudens (мало видери нимис тимидус квам парум пруденс) — предпочитам да изглеждам прекалено страхлив, отколкото малко благоразумен.

malus bonum ubi se simulat, tunc est pessimis (малус бонум уби се симулат — тунк ест песимус) — когато лошият се преструва на добър, тогава той е най-лош.

malus est vocandus, qui sui causa est bonus (малус ест вокандус кви суи кауза ест бонус) — лош е тоя, който е добър за лична облага.

manu militari (ману милитари) — с въоръжена сила, т. е. чрез прибегване до въоръжена сила, до милицията.

manus manum lavat (манус манум лават) — ръка, ръка мие.

maxima egestas avaritia (максима егестас аварициа) — скъперничеството е най-голямата сиромашия.

medice, cura te ipsum (медице кура те ипсум) — лекарю, сам себе си излекувай! (казва се на неканен съветник, който сам се нуждае от съвет).

melius est nubere quam uri (мелиус ест нубере квам ури) — по-добре е да се женят, отколкото да се разженват. Думи на св. Павел в първото му послание към коринтяните (глава 7 и 8). Апостол Павел бил привърженик на безбрачието, но казвал, че все по-добре е да се ожени човек, отколкото да гори от огъня на страстите, тъй като не всекому е дадено да се въздържа.

memento (мементо) — бележка за напомняне; бележник за вписване на неща, за които човек иска да си спомни по-късно.

memento mori (мементо мори) — помни, че ще умреш.

Mane, Thekel, Phares! — (т. е. отмерено, преброено, разделяно), пророческо заплашване, което невидима ръка начертала върху стените на залата, в която Балтасар, крал на Калдея, се отдавал на последната си оргия, именно в деня, когато Кир проникнал във Вавилон. Употребява се, когато иска да се предскаже настъпващо опасно събитие.