Керстин Гир
Лавандулови нощи
Рита, тази книга е за теб. За професионалните съвети по всички въпроси, свързани с конете, за надеждната практическа и морална подкрепа и защото благодарение на теб обикнах копъра! Благодаря ти, че те има.
Който се жени по любов, му предстоят красиви нощи и ужасни дни.
Провансалска поговорка
„Ринкинкин“ е всъщност провансалски специалитет — изискан аперитив на основата на праскова, с ванилия и карамел. Използвах това име за имението на Ле Бер, разположено на бреговете на Дюранс, не само защото звучи толкова хубаво, но и защото подхожда на прасковите, които се отглеждат там. Имението, както и семейство Ле Бер, са плод изцяло на моята фантазия, но селото Волон на Дюранс наистина съществува.
Пролог
— Точно така трябва да изглежда — каза той и й подаде силно гланцирания проспект, който секретарката му току-що беше сложила на бюрото.
От лицевата страна блестеше снимката на огромна многоетажна сграда, най-забележителното от която беше грамадният стъклен купол. Зад нея имаше палми с разлюлени от вятъра върхове. На гърба се виждаха снимки на причудливи басейни с шадравани и острови от изкуствени растения, младежи в униформи се усмихваха иззад богато заредени бюфети, планини от тропически плодове и хрупкави пилешки бутчета, а под синьото небе се простираше широко, почти безкрайно игрище за голф.
„Хотели «Дивайн» — прекрасни като името си“, беше написано отдолу с червени букви, а до тях се вееше американското знаме.
Жозефин завъртя проспекта между дългите си пръсти.
— Но това е на Бахамите, Джон Д., не в Прованс.
— Няма значение — увери я той. — Хотелите „Дивайн“ изглеждат еднакво навсякъде по света, това е нашата запазена марка.
За миг тя затвори очи, за да добие по-ясно представа. Изтри от мислите си величествената къща от естествен камък с капаци на прозорците с цвят на магарешки трън, която някога беше неин дом, и сложи на нейно място хотел „Дивайн“ от Бахамите. Там, където все още се простираха прасковените дървета по равните тераси нагоре към реката, където бяха маслиновите дървета и оградените с лавандула ниви с люцерна, където все още беше непристъпното място на дивата борова гора, Жозефин си представи ниско окосената трева на игрище за голф — зелен килим, стигащ до всички ъгли и ръбове на земята, един най-обикновен парцел.
— Направо не очаквах такова нещо — въздъхна дълбоко тя като човек, който е преплувал дълга отсечка под вода.
— И ти си сигурна, че семейството ти ще се съгласи? — попита Джон Д.
Жозефин тихо се засмя — бисерен, мелодичен смях, който тя можеше да включва и изключва като лампа.
— О, не, няма да се съгласят, скъпи, ще крещят, ще беснеят и ще се тръшкат, но това няма да им помогне. Затънали са до шия. Господин Юго казва, че е само въпрос на седмици банката да ги заплаши с публична продан. И тогава нашето предложение ще им дойде добре дошло, независимо дали им харесва, или не.
В очите й блесна една от онези светкавици, смесица от детински възторг и женско лукавство, които всеки път възбуждаха Джон Д.
— Ела тук, малка мръснице — каза той и я привлече към себе си. — Понякога наистина ме плашиш.
Жозефин със смях се сгуши в обятията му.
Първа глава
Хамбург, 24 март
— „От двете страни на пътя се редят овощни дървета. Докъдето погледът ти стига, виждаш праскови и кайсии да греят примамливо в листата, подобно на златни топки в коледна елха“ — думите буквално се топяха на езика. Изабел беше прочела това на глас, повече на себе си, отколкото на госпожа Елбман, която не четеше нищо друго, освен „Жълти страници“ и „Гала“, и можеше да бъде заинтригувана от прасковените дървета само ако бяха в градината на принцеса Каролине или на Удо Юргенс.
Праскови да греят като златни топки в коледна елха… Изабел отпусна книгата на скута си и затвори с копнеж очи. Предишната вечер мирният й свят се бе пропукал и сега тя не знаеше дали ще може да го залепи, или ще го остави окончателно да се разпадне. Имаше смътното усещане, че проблемът няма да се реши само с мислене, затова се въоръжи с търпение и се опита да мисли за друго. Например за този обточен с овощни дървета път, за който току-що беше прочела.
Меката светлина на последните слънчеви лъчи рисува дълги сенки по асфалта, във въздуха се носи неописуемият аромат на зрели праскови… Но Изабел не можеше да си представи как стои край този път и вдишва аромата на сладките праскови: силен вятър запрати дъждовните капки към прозореца на всекидневната, последица от циклон на име „Яков“, дошъл преди няколко дни на мястото на циклон на име „Ингмар“. Не че имаше някаква разлика между „Яков“ и „Ингмар“: и двата бяха ветровити и дъждовни. От пролетта, която според календара беше настъпила преди четири дни, нямаше и следа.