Тя тъкмо беше стигнала до частта с новия парфюм, който си купила снаха й — „от Наоми Кембъл, сещате ли се, онази тъмнокожата моделка, мирише на ванилия и на още нещо сладко, което не е за мен, аз си предпочитам моята Тоска“, когато телефонът иззвъня.
— Аз ще отида — каза госпожа Елбман и бързо излезе в коридора. Изабел чу изчуруликването на обичайното й представяне по телефона: — Вие се свързахте с дома на семейство Теген, Елбман на телефона, какво мога да направя за вас?
Изабел не понасяше този високопарен стил и неведнъж се беше опитвала да убеди госпожа Елбман, че едно простичко „Здравейте“ или „Семейство Теген“ е достатъчно. Безнадеждно начинание.
— Господин съпругът ви е — каза госпожа Елбман и й донесе телефона до дивана.
— Господин съпругът ми — повтори Изабел, докато поемаше слушалката. Понякога начинът на изразяване на госпожа Елбман беше наистина изнервящ. „Господин съпругът ви“ звучеше почти като „вашият господар и повелител“. — Какво мога да направя за теб? — попита тя студено.
Госпожа Елбман тактично се отдалечи, но Изабел чу, че веднага след като зави, тя започна да лъска старинното огледало на стената и свещниците, макар отдавна да ги беше излъскала.
— Още ли се сърдиш? — засмя се Фритьоф. — Аз трябва да съм обиденият. Нали ти ме нарече тиранин.
— Бъди си обиден, не ми пречи — каза Изабел.
— Но няма да го направя. — Сега вече Фритьоф не се смееше, а беше минал на своя тон аз-съм-тук-шефът, който иначе използваше само за служителите си. — За разлика от теб, аз се държа зряло и търся решение на проблема ни.
Изабел мълчеше. Решение на проблема — да, и тя беше мислила за това. За нещо, което да залепи пукнатината в идеалния й свят и да пропъди черните й, разрушителни мисли. Но нещо не й се удаваше.
— Какво ще правиш в понеделник следобед? — попита Фритьоф.
— Не знам. — На Изабел не й беше нужно да гледа в календара, за да отговори на въпроса. Дни наред той беше ужасяващо празен. Малкото приятелки, които имаше тук, в Хамбург, ходеха на нормална работа.
— Тогава, моля те, остави го свободен — каза Фритьоф.
За един кратък миг Изабел си помисли, че той ще я изненада със самолетен билет. Едно спонтанно пътуване за двама, някъде, където е топло и където пролетта отдавна е настъпила. Разходки по плажа на Коста Есмералда, прасковени цветове в Прованс…
— Двамата имаме среща при доктор Франгенберг — върна я на земята, преди тя да продължи с мечтите си. — В петнайсет и трийсет. Заради това отмених важна среща с клиент.
— Заради доктор Франкенщайн ли? Кой е той?
— Доктор Франгенберг. Специалист за двойки с неизпълнено желание да имат деца. Обикновено за него се чака месеци наред. Но аз имам връзки…
Изабел го прекъсна недоверчиво:
— Не си го направил наистина, нали? Не и след вчерашния разговор!
— Това не беше разговор, а детинско тръшкане — каза Фритьоф, от което ставаше ясно, че няма предвид себе си. — Така доникъде няма да стигнем. Ако ти не желаеш да погледнеш истината в очите, ще трябва да ти помогна.
— Но… — Изабел онемя. Нямаше смисъл да търси думи. Просто разбра, че пропуканият й идеален свят окончателно беше разцепен и пръснат на множество малки отломъци. Нямаше смисъл да прави каквото и да е.
Гневът й за миг се изпари.
— Фритьоф, съжалявам. Но ти и аз… не трябваше да се женим.
— Изабел, сега ли е моментът да обсъждаме фундаментални въпроси? Доктор Франгенберг ще реши проблема ни, а ти, вместо да се обясняваш и да се вайкаш, можеш просто да си направиш труда да впишеш срещата в календара си.
— Фритьоф, чуй ме, моля те…
— Защо просто не направиш това, което ти казвам? — прекъсна я ядосано той. — Един-единствен път! Сега просто кажи: „Да, скъпи Фритьоф“, вземи един молив и си запиши срещата в календара. Толкова ли е трудно?
— Да, скъпи Фритьоф — повтори монотонно тя и в същия тон добави: — Защото в понеделник, в петнайсет и трийсет вече няма да съм тук.
— Изабел, ще ме побъркаш! Доктор Франгенберг е корифей в тази област. Процентът на неговата успеваемост е сензационен — продължаваше Фритьоф. — А графикът му е препълнен. Както вече казах, без моите връзки щяхме да се вредим при него на кукуво лято. Така че, каквото и да си планирала за понеделник, отмени го! И без това едва ли е толкова важно.
Изабел пое дълбоко въздух не за да каже още нещо, а за да събере достатъчно сили да затвори телефона.