— Защо не вземеш самолет!
Кармайн се подсмихна подигравателно.
— Да, веднага! Там няма въздухоплавателен транспорт, а дори да имаше, комисарят никога не би одобрил разход за самолет.
— Боже, Кармайн, понякога си адски тъп! Аз ще те откарам с хеликоптера на ФБР.
— Тъкмо затова — изсъска мрачно Кармайн — ние смотаните провинциални ченгета мразим ФБР! Само пилеете пари. Не че това ще ме накара да отхвърля предложението ти.
— Утре става ли?
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Как е семейството ти в Лондон?
— Миткат напред-назад — отвърна Кармайн, но не призна пред новия си съюзник, че Дездемона и Джулиън са се настанили в къща между селата Ъпър Слотър и Лоуър Слотър21. Вече бе станал такъв параноик, че бе сложил на телефона си кодиращо устройство и шепнеше всеки път, когато говореше с Дилия за семейството си. В някакво ъгълче на ума си се питаше какво ли си са си помислили семейство Карстеърс, когато са научили, че телефонът им е снабден с кодиращо устройство, но това бе последната му грижа; нямаше да позволи някой да посегне отново на Дездемона и Джулиън.
— Жалко, че не поостана още малко с тях.
— Жалко наистина, но поне са в безопасност, докато разглеждат забележителностите.
— Разбрах — поде колебливо Тед Кели — какво представляват снимките от апарата към телескопа. Одисей е искал да провери как да се добере до дома ти по крайбрежието. Оттам не може да мине всеки, защото имотите на съседите ти стигат чак до водата.
— И аз мислех за същото, Тед. Тъкмо затова е изпратил помощника си, който е или по-издръжлив, или по-млад, или може би и двете. Сигурно си мисли, че не знаем за помощника, и като го изпраща тук или там, си създава алиби. — Кармайн се усмихна накриво. — Странното е, че нейният труп не е първият, който се е появявал в този имот. Една нещастна девойка била изоставена там, когато предишният собственик на имота още е живеел в него. Тялото било пренесено с гребна лодка, докато трупът на Ерика е бил носен или влачен покрай брега.
Кели го зяпаше напълно изумен.
— Господи! Светкавица да падне два пъти на едно и също място! — възкликна той. — Говориш за случая с Призрака, нали?
— Да. Тя беше буквално поставена в края на пътеката, а не накисната във водата.
Агентът на ФБР се изправи.
— Звънни ми, когато си готов за Филомина Скепс. Хеликоптерът чака на мястото, което в Холоуман наричате летище.
Кармайн се ухили.
— Имаме ежеседмични полети до Ню Йорк и Бостън — изтъкна той. — Ти забрави ли, че „Чъб“ има правен факултет, медицински факултет и тук бъдещите специалисти избуяват като бурени на необработена нива? Винаги има разни експерти от „Чъб“, които дават свидетелски показания в някой процес.
Колко по-различно бе да се пътува по въздух! Двайсет и пет минути след като излетяха от Холоуман, Кармайн бе на малкото летище в Чатам за частни самолети. Усещането по време на полета бе странно, особено когато поглеждаше надолу — през повечето време под тях имаше вода — хеликоптерът приличаше на стъклена купа отвътре, а отвън на комар. Пилотът се оказа мълчалив, не продума, докато управляваше насекомото, заговори чак когато Кармайн слизаше.
— Ще чакам тук — заяви той.
Автомобил, подобен на форд „Феърлейн“, бе паркиран край оградата, ключовете бяха оставени на таблото, макар наоколо да не се мяркаше жив човек. Виж ти, помисли си Кармайн, от ФБР искат госпожа Скепс и господин Тони Бера да си помислят, че съм пристигнал с полицейския си автомобил, друсал съм се по целия път и съм в гадно настроение.
Между първото му посещение и сегашното, селцата на Кейп Код се бяха покрили със зеленина и майските цветя бяха нацъфтели; денят беше чудесен, а Атлантическият океан — спокоен и син. Продължавам да искам вила тук, помисли си Кармайн. Ще бъде страхотно, ако мога да доведа децата да пошляпат във водата, да ги науча да плуват, да им покажа как се строят пясъчни замъци и да си правим пикници с фъстъчено масло и желе. Онова, което синът ми преживя в пристанището на Холоуман, няма да му се отрази по никакъв начин. Джулиън не е нито срамежлив, нито затворен, твърде много прилича на майка си.