— За мен беше огромно удоволствие — нацупи се кокетно тя, — но нямам никакво намерение да се прибирам. Първо, отивам в „Малволио“, за да ти купя нещо да похапнеш, след това ще отскоча до „Луиджи“ за един термос годно за пиене кафе. Бургер, сандвич с бекон или с печено говеждо?
— Бургер — предаде се той. Две вечери за един ден нямаше с нищо да му навредят.
— След това — продължи тя — ще се отбия, за да видя как са Дездемона и Джулиън. Бях толкова заета, откакто се върнаха от Англия, че не ми остана време да я разпитам как е смахнатото ми татенце.
— От онова, което разбрах си, е все така смахнат — уведоми я Кармайн.
В първата тетрадка бяха записани подробности около дребните престъпления на Смит през първите му петнайсет години в борда на „Корнукопия“.
„Първият Скепс трябва да бъде разкаран — пишеше на едно място. — Заповедите ми са точни и ясни, а и ще бъде много по-лесно да заблуждавам сина. Ще бъде изпълнено в съвършения за КГБ стил — прашинка колкото глава на карфица, получена от същото растение, което мама използваше за слабително, когато бях дете. И с по-малка доза ще се получи, но колкото по-бързо се развият нещата, толкова по-добре. Ще бъде в първата лъжица хайвер, която купя на дъртия нещастник. Има да се чуди на качеството.“
Няколко дни по-късно бе записал:
„Старият умря, часовникът спря и няма да тръгне никога повече26. Хубава песен, харесва ми. Вторият Дезмънд Скепс наследи всичко, а Фил е до него. Фил винаги ще бъде до него. Но отказах да се включа в борда.“
Малко по-нататък Смит вече е в борда, въпреки че никъде не се споменаваше и дума за Диди или дъщеря му.
Кармайн забеляза, че това е нещо като дневник; всеки път бе записвал деня, месеца и годината, за разлика от американския начин — месец, ден, година. Всеки път разказваше за убийството на човек, изпречил се на пътя му, премахнат с вълшебния прах, разработен от КГБ — някакъв растителен алкалоид, по всяка вероятност изключително силен. Кое ли беше растението? Защо нито една от жертвите му на трети април 1967 не бе ликвидирана с него? Очевидно предизвикваше пълен срив на организма, нещо като отравяне с гъби, и не можеше да се постави точна диагноза.
Не се споменаваше и дума за откраднатите тайни или кога е извършил кражбите; сигурно информацията за тях бе описана в дневниците на руски. ФБР щяха да са на седмото небе.
В предпоследната тетрадка бяха записките за банкета на фондация „Максуел“, там бе отразил и възмущение от глупостта на доктор Ерика Девънпорт, която Смит ненавиждаше.
„Проклинам деня, в който от Москва ми натресоха тази идиотка! — пишеше Смит, гневът му — проявен на много малко места досега — бе отпуснат на воля. — Глупачка, просто една красива глупачка, оставила след себе си цяла магистрала от следи, по която американците лесно можеха да тръгнат. Когато се появи преди десет години, изказах недоволството си пред КГБ, но ми отговориха, че имала толкова влиятелни приятели от партията, та като нищо можела да сравни КГБ със земята. Въпросните приятели я бяха натрапили, за да следи за верността ми. Докладва на Москва за всяка моя стъпка! Само че се страхува от мен! Не ми отне дълго да я смачкам, да я сплаша, да я накарам да се свива и гърчи. Само че страхът не й пречи да докладва на приятелчетата си в Москва и това ми е пределно ясно. Аз пък докладвам за нея в КГБ — оплаквам се от нея, не пропускам да изтъкна нито една от глупостите й. Приятелите от партията могат да я защитят, но аз разчитам на ушите на КГБ, имам висок пост в КГБ и влиянието ми в Москва е по-голямо от нейното.“
Кармайн се отпусна поразен назад в стола. Това значи било! Колко съм бил глупав да предположа, че двамата са работели в екип, че заедно са крали тайни. Оказват се противници в играта на шпионаж, непрекъснато са се наблюдавали и са търсели доказателства за идеологическа измяна. Шефовете й от партията са били ужасени от начина на живот на Смит, докато неговите шефове от КГБ, изключително прагматични, са разбирали начина му на живот и са приемали, че е необходим за прикритието и успеха му. Значи Смит е дебнел Ерика в ролята на шпионин, и Ерика е дебнела Смит в ролята на шпионин. Всеки от тях е крадял тайни в зависимост от положението си. Само един от двамата е можел да спечели Москва и Ерика е усещала, че губи. Надделявали правилата на КГБ, не на комунистическата партия.
Той продължи да чете. Датата беше четвърти декември.
„Откачена мръсница! Не понасям нецензурни думи, но тя е мръсница — лигава, раболепна кучка. Преди шест дни дойде при мен обляна в истерични сълзи, за да ми се оплаче, че Дезмънд вече не се нуждаел от нея, за да му прави свирки — щял да се събере отново с Филомина. Какви сълзи само! Каква мъка! «Но аз го обичам, Фил, обичам го!» «Какво от това?», бе моят отговор. Продължавай да изпълняваш патриотичния си дълг! Ще се държиш с него мило, ще му подшушваш вдъхновяващите идеи, които аз ти подавам, и той ще ти бъде крайно благодарен, ще остане силно впечатлен и ще те издигне още повече. Казах й всичко това и още много неща, докато тя цивреше и виеше, тъпата кучка.