Интересно, помисли си Кармайн. Нали и на мен ми каза нещо в този смисъл. Бил изгубил късмета си, защото моят бил по-силен.
Това беше последното написано в петата тетрадка. Уморен и отвратен, Кармайн събра доказателствения материал в стара кутия, на която написа „Дреболии — 1967“. След това я занесе в клетката за съхранение и я пъхна сред десетки други кутии, също толкова прашни. Дори верният Стравински да се облечеше като ченге от Холоуман и да започнеше да разпитва, нямаше да успее да я открие.
Стравински… Кодово име, това трябваше да е кодово име. В тетрадките не откри дори намек за самоличността на Стравински. Нещо, свързано с музиката? Едва ли! Дали Стравински не бе станал Стравински, защото Стравински бе избирал името? Или може би тази работа я бяха свършили шефовете от КГБ? И той като Смит е от КГБ. А пък аз си мислех, че Дездемона го е видяла, когато тялото на Ерика беше подхвърлено. Сега разбирам, че снайперистът е изхвърлил трупа. Смит пише за Стравински като за почти равен, като за човек, чието мнение уважава. Той цени Стравински, държи на него толкова много, че не е посмял да разкрие самоличността му на страниците на дневника.
— Винаги се чувствам разочарован в края на труден случай — призна Кармайн пред Дездемона същата вечер. — Както обикновено, окончателният изход зависи от съда — доколко ще бъде драматично или спокойно. Смит няма да избегне присъдата, но имам подозрения, че Полин Денби ще се измъкне, да не говорим, че все още не сме идентифицирали Стравински.
— Има ли възможност да е Първи или Колинс? — попита тя.
— Не, при нито един от тях не се връзва. Тук става въпрос за наставник и чирак, не за равнопоставени лица.
— Какво ще стане с „Корнукопия“?
— Ръката на един-единствен човек е достатъчно силна, за да поеме руля, и това е Уол Гриърсън, на когото тази работа никак, ама никак няма да му хареса. Той е отдал сърцето си на „Дормъс“ и турбините, няма да му е приятно да се занимава с трийсет различни фирмички. — Кармайн сви рамене. — Но пък той е човек на дълга. — Господи, добре че не казах думата „патриотичен“! Превръща се в празни приказки, когато се повтаря непрекъснато.
— Майка ти ще забрави за истеричните си пристъпи в мига, в който разбере, че лошите са заловени. Всичко ли ще й кажеш, Кармайн? Каква част от всичко това ще стигне до пресата?
— Много малко. Смит ще бъде нарочен за маниак, но напълно вменяем, за да бъде съден. Информацията от тетрадките никога няма да бъде използвана. Ще го заковат благодарение на физическите улики — бръснача, използван при убийството на Диди, и играчките, с които е видял сметката на Скепс. Мотивът му ли? Да завземе контрола над „Корнукопия“ — заяви без капка жал Кармайн.
— Това по какъв начин включва Диди?
— Областният прокурор ще заяви, че тя се е опитала да го изнудва, тъй като й е бил клиент.
— Никак няма да му хареса! Той е пуритан до мозъка на костите си.
— Тогава да измисли по-добра причина за убийството й. Едно е сигурно, няма да признае, че е извършил държавна измяна. Убеден е, че няма да го дадат под съд за предателство.
— Наистина ли? — попита любопитно Дездемона.
— Всъщност нямам представа — отвърна Кармайн.
— Изглежда е много суетен човек.
— Във всяко отношение — изтъкна убедено Кармайн, — от поръчковите дрехи до правената по поръчка къща.
— Да не говорим за правения по поръчка спортен автомобил. — Тя се надигна. — Вечеря?
— Какво има тези вечер?
— Салтимбока а ла романа27.
— Леле! — Кармайн я прегърна през кръста и я поведе към кухнята.
— Майрън ще доведе София — сети се тя, докато подреждаше чиниите и разбъркваше доматения сос. Тиганът вече бе поставен на котлона и телешкото с прошуто чакаха, също и ситно нарязаната салвия. — Какво ще кажеш да капна малко алкохол в тигана накрая?