Прегърна приятеля си през раменете и го изведе от стаята.
— Събрал ли си багажа? — попита.
— Да! — Майрън си пое дълбоко въздух. — Виж, много съжалявам! Не знаех как да им кажа, после прецаках нещата… София, моята София!
— Не се тревожи за нея, тя ще ти прости. Сигурен ли си, че искаш да го направиш?
— Да.
— Тогава ще извикам такси. — Той посегна към телефона в антрето. — Изнеси си багажа на улицата и чакай таксито там. Аз ще остана със София и Дездемона.
— Благодаря ти, Кармайн. Вечно ще ти бъда задължен. Щом опознаете Ерика, ще я обикнете. Тя е… прекрасна е.
Да бе, помисли си Кармайн, докато се връщаше към хола. Твоята Ерика е двулична мъжемразка, тя е всичко онова, което мразиш у една жена, само че още не си го разбрал. Каква магия притежава тя, която не ми действа на мен?
Отне му много време, докато успокои съкрушената София. Какво толкова й бе казал Майрън след пристигането си, за да предизвика такава скръб, сякаш идваше краят на света? Не бе скрил причината за идването си, а София прие новината сравнително безпроблемно. Сега обаче лицето й беше обляно в сълзи, хлипаше толкова силно, че сигурно и съседите я чуваха, а те бяха доста далече. Тя не го допусна до себе си, сякаш и той имаше вина за престъплението на Майрън. Дали ставаше така, защото и той беше мъж, или защото бе другият й татко? Кармайн не знаеше, но мъката на детето му го прорязваше като тъп нож.
Никога досега не бе виждал и Дездемона толкова разстроена, въпреки че донякъде бе доволен; това означаваше, че обича София с цялото си сърце и душа и е готова да й се притече на помощ.
— Чак пък хотел! — изсъска тя през стиснати зъби. — Как смее? „Кливланд“ е поне на сто години.
— Ако не му харесва налягането на водата в тоалетната, може да си позволи да повика водопроводчик. Пък и миналата година ремонтираха апартаментите, а ти го знаеш Майрън — никога не би си взел някое сбутано стайче с изглед към заден двор. Той спи с нея, Дездемона.
Най-сетне, след като София си легна без да е вечеряла, а Дездемона се бе поуспокоила, той получи напитката си.
— Интересно, къде ли са се запознали? — попита Дездемона.
— Дай му малко време, любима, и той сам ще я види какво представлява.
— Май политиците използват този израз. Толкова надуто звучи.
— Има такова нещо. По-важното е как е Джулиън. Това дете ще проспи и голямото земетресение на Сан Франциско — шумът поне няма да го събуди. Бях забравил колко жално умее да вие София. Горката ми лигличка.
— Ерика или не, Майрън спокойно може да заведе София на обяд и да й купи онези бижута от перидот, за които тя мечтае от седмици.
— Нали не са прекалено скъпи? — попита притеснено Кармайн.
— Не, не са. Това са полускъпоценни камъни, ябълковозелени на цвят, някъде по средата на скалата на Моос12, в златен обков, четиринайсет карата.
— Може ли да я купи с това?
— А, не! Тя го обича като баща и ще му прости, но трябва да го накара да разбере, че прошката си има цена. Днес премина по тясна пътека над бездната и последните остатъци от детството й си отидоха. Станахме свидетели на най-голямата трагедия в живота й — как и най-силните връзки започват да се разпадат. Майрън е неин по начин, по който ти никога не си бил, Кармайн. В бъдеще ще го обича не по-малко, но никога вече няма да му има същото доверие. Той я предаде, като й показа, че новата жена в живота му е по-важна от нея.
— Все едно да се опитваш хем да опазиш агнето цяло, хем вълкът да е сит — възнегодува Кармайн. — Ако не беше дошла да живее при нас, Майрън нямаше да се чувства толкова самотен. Станал е лесна плячка.
— И двамата знаем, че е така, знае го и тя. Ала детето в нея си мисли, че хем може да опази агнето цяло, хем вълкът да е сит. Сега вече знае, че това не й е по силите, и част от тъгата й се дължи на мисълта, че сама го е изоставила — обясни Дездемона.
— Децата ми са невероятни късметлии — каза той, привлече я към себе си и я целуна нежно. — Имат си мъдра майка.
— Не, просто достатъчно възрастна. — Тя го целуна на свой ред и се отпусна в скута му. — Вечерята ни е съсипана, не върви да повикаме Емилия да се прави на бавачка, когато София е готова да се самоубие… Спокойно, няма да направи нищо глупаво, но ще се замисли над тази възможност, а и аз предпочитам да си останем вкъщи. Затова имаш избор между мен и сандвич със сирене. Ако решиш, може и двете.
12
Скала, създадена от Фридрих Моос през 1812. В нея скъпоценните камъни са подредени според относителната си твърдост в степени от 1 до 10. — Б.пр.