— Сега, госпожо Скепс, бихте ли ми разказали за… навлеците.
Тя се подсмихна с изражение, което никак не отиваше на лицето й.
— А, тези ли? Дезмънд ги наричаше блюдолизците си и имаше основание. Фил Смит признава открито, че няма начин някой да го накара да оглави конкретна фирма, което, поне според мен, означава, че също като котка ще си падне на краката. Ще заеме мястото на Дезмънд, ще оглави борда, изобщо, каквото се сетите. Какъв лицемер! Човек би казал, че е от кралското семейство.
— Какво ще ми кажете за миналото им? Някакви съмнителни дейности? Незаконни сделки? Жени със съмнителна репутация?
— Поне аз не знам, освен за Гъс Първи, който се преструва на голям мъжкар и наистина е такъв, освен в единственото отношение, което нито един мъжкар не би си признал. Той е хомосексуалист и слабостта му са младежи, накипрени като жени.
Кармайн погледна Антъни Бера.
— Вие, господине, ще добавите ли нещо?
— Не, аз не съм част от света на „Корнукопия“.
Може и да не си, мислеше си Кармайн, докато се изправяше, въпреки това ще проверя къде си бил на трети април, господин мазен адвокат. Къща в Орлиънс, в която си позволяваш да живееш и през зимата, означава, че разчиташ на тлъсти хонорари. Освен това си влюбен в госпожа Скепс, но тя дори не те забелязва, приема те само като доверен приятел. Боже, какво разочарование.
На връщане повтори номера със сигналната лампа и сирената; пътят от Провидънс до Холоуман му беше познат до болка. Може би пътуването до Орлиънс се бе отразило добре на душата му, но не му помогна с нищо за случая. Време бе да започне да пипа с по-твърда ръка. Ако в управлението все още не бяха получили копие от завещанието, имаше намерение да нахлуе в бърлогата на Ерика Девънпорт и да го изиска незабавно. Само че документът го чакаше. Тъй като бе свикнал с правната терминология, той прочете бързо многобройните страници, след това се облегна назад, останал без дъх. Някой бе издал, че днес има среща с Филомина Скепс, а Ерика Девънпорт умишлено бе скрила и от него, и от госпожа Скепс онова, което бе знаела за съдържанието на завещанието, и не бе казала и дума, докато срещата им не приключи. Нищо чудно! Ако се беше разбрало, щеше да се разлети перушина също както при диви котки, впримчени в смъртоносна схватка. Какъв удар за Филомина Скепс и Антъни Бера! Какво ли щяха да кажат, когато от ярост им причернееше пред очите?
Дезмънд Скепс III бе посочен за единствен наследник, но за негов настойник бе определена Ерика Девънпорт. Не ставаше въпрос за родителски грижи. Филомина щеше да продължи да гледа момчето, да го храни, да го облича и възпитава. Щеше да бъде негова майка у дома. Само че тя нямаше да има никакво право да определя бъдещето му, да се разпорежда с богатството му и със съдбата на „Корнукопия“. Когато ставаше въпрос за власт и пари, Ерика Девънпорт беше in loco parentis13. В годините до двайсет и първия рожден ден на момчето, Ерика Девънпорт щеше да оглавява „Корнукопия“. Кармайн не виждаше начин Антъни Бера да успее да обори това завещание по съдебен път. Филомина Скепс нямаше никакъв опит в бизнеса, не можеше да предложи нищо, за което съдията да се хване. Не, Филомина Скепс можеше да спечели единствено ако застанеше на страната на доктор Ерика Девънпорт, новия шеф на „Корнукопия“. А тя я ненавиждаше.
Горкият Майрън! Новото развитие означаваше, че на Ерика вече не й е необходим богат съпруг, ако това бе причината да насочи интереса си към приятеля на Кармайн. Тя сама щеше да си определи както заплатата, така и служебните облаги и никой нямаше да може да й каже дума. Не, помисли си Кармайн, нещо не се връзваше с образа на златотърсачка. Тази жена искаше власт, не пари, което означаваше, че е открила нещо у Майрън, за което той не бе предполагал, че притежава. Майрън се бе появил в живота на Кармайн преди петнайсет години и бе приет като богат филмов продуцент; на Кармайн не му бе хрумнало нито за миг да провери дейността на любимия си приятел. Сега вече бе прекалено късно и той се укори, че е трябвало да се сети по-рано.