Антъни Бера наблюдаваше двете жени с болезнена напрегнатост и разсеяно отговаряше на въпросите, с които го заливаше Уолъс Гриърсън. След това Фил Смит и кафявият каскет се приближиха до тях и Бера вече не можеше да вижда Филомина от мястото, на което бе седнала, затова се отказа.
Преговорите продължиха поне половин час, накрая Ерика Девънпорт изглеждаше уморена, а Филомина Скепс по-красива от когато и да било. След това Ерика отпусна длани на коленете си и се надигна. Приведе се, за да целуне Филомина по челото, и тръгна към Майрън.
— Скапана съм — призна Дездемона и изрита сандалите в мига, в който се качи в колата.
— И аз, прекрасна госпожо. Тази вечер изглеждаше божествено.
— Наистина ли?
— Наистина. Тялото ти е като на холивудска звезда, а роклята го подчертаваше съвършено.
— Странна работа. Жените вечно мрънкат, че бебетата им съсипвали фигурите, а пък Джулиън се отрази чудесно на моята.
— Според теб, как се чувства Майрън?
Тя се намръщи.
— Добър въпрос. Той е лудо влюбен — забеляза ли диамантеното колие? — но изглежда вече му минава през ума, че любимата му Ерика не си пада по партитата. Сандра щеше да е много по-подходяща.
— Разбрах, че все още не е подал документи за развод.
Дездемона изпъна гръб, когато феърлейнът сви по пустата „Саут Грийн“.
— Виж ти! Значи не е свалил последната бариера.
— И аз така казах.
Тя се приведе на широката седалка и се сгуши в него.
— Ти забеляза ли жената с ужасния кафяв каскет?
Съдия Дъглас Уилфред Туейтис председателстваше окръжния съд в Холоуман и се бе превърнал в институция. Беше учил в „Чъб“, беше завършил право в „Чъб“, беше предан почитател на „Чъб“ до мозъка на костите си. Тъй като нямаше амбиции да се издига, той бе типичният янки от Кънектикът, който не можеше да си представи да живее или практикува право някъде другаде. Притежаваше прекрасна къща на Бъскуош Пойнт, откъдето можеше да плава с лодка, имаше предана съпруга, която го намираше за неустоимо забавен, и две деца по на двайсет и няколко, спасили се от тиранията му, като се записаха да учат на Западното крайбрежие, което за него бе също толкова отдалечено място, колкото и планетата Меркурий.
Вероятно някакъв далечен спомен за Икабод Крейн14 бе накарал специален агент Тед Кели от ФБР да го нарече ексцентрик, определение, което не подхождаше нито на Уошингтън Ървинг, нито на Дъг Туейтис. Негова Чест се гордееше, че е безпристрастен, и наистина беше такъв, стига да не си бе съставил предварително мнение за даден човек. Макар Кармайн да знаеше всичко това за съдията — и много повече — той бе подготвен да поведе жестока битка, когато влезе в кабинета му в десет сутринта в понеделник, десети април. Имаше нужда от заповед, за да претърси кабинета и жилището на доктор Полин Денби, преди от колеж „Данте“ любезно да я помолят да напусне апартамента на декана, и бе сигурен, че ще срещне възражения.
— Заповед ли! — излая съдия Туейтис и прекъсна обясненията на Кармайн. — Тази жена е способна на всичко!
Аха! Партито на Майрън. Нали съдията и госпожа Туейтис бяха поканени, също и доктор Полин Денби. По някое време сигурно са се запознали. Тя не е имала никаква представа, че Дъг искрено ненавижда жените, които надигат глас за женската свобода! Бе готов да се справи с неправдите, извършени срещу тях, но не можеше да търпи невъздържаността им. Изгарянето на сутиени и нахлуването в свещените мъжки обиталища, да не говорим за психологическото кастриране, бяха истинска анатема. За него това беше законодателна борба и подобни дяволии я принизяваха.
Кармайн си тръгна, неспособен да повярва, разочарован, че не е станал свидетел на сблъсъка на тези титани. Трябваше да позвъни на Дороти Туейтис и да я накара да му разкаже пикантериите. Сега обаче най-хубавото бе, че получи желаната заповед.
Взе четирима униформени полицаи, за да разкарат досадниците, и почука на вратата към кабинета на доктор Денби.
— Влез — чу той безжизнения й глас.
— Доктор Полин Денби? — попита, стиснал листа в ръка.
— Вече ви е известно коя съм! — тросна се тя.
— Ако обичате, напуснете незабавно помещението и апартамента на декана. Имам заповед за обиск и на двете — обясни Кармайн.
14
Герой на Уошингтън Ървинг от „Легендата за Слийпи Холоу“, публикувана през 1820 г. — Б.пр.