— Моля?
— Видох от комина на Пийбоди да излиза дим.
Разговорът продължи в този дух, въпреки че Кармайн съумя да си преведе повечето от думите, които доктор Макдугъл изрече на разбираем английски. Не можа да отправи и една забележка за качеството на мерките за сигурност, които директорът беше взел, нито пък да предложи начин да бъдат подобрени. В хранилището имаше няколко малки сейфа, различни по размер, в зависимост от онова, което се съхраняваше в тях; чертежите се прибираха в големи плоски сейфове с чекмеджета, докато документите се поставяха в класически каси. Имаше охрана, компетентни и добре обучени хора, а ваденето на вещи от сейфовете се правеше пред всички.
— Според мен, доктор Макдугъл, кражбите не са станали тук — заяви той след края на подробното обяснение на процедурата. — Вземете например новата формула за пластмаса и експерименталните обрезки, които не са излизали от този сейф, откакто господин Колинс е отказал да ги поеме. Обзалагам се, че Одисей не се е добрал до тях. Готов съм да се изкажа доста критично за мерките за сигурност в централата на „Корнукопия“, но това не се отнася за вашата фирма. Поддържайте реда все така и нещата ще вървят безпроблемно.
— Да, но туй хич не стига! — заяви гневно Макдугъл. — „Корнукопия Рисърч“ дава чудо идеи и никой от работещите тук нема да понесе, че толкоз мисъл, енергия и труд ще фръкнат право в Москва или Пекин.
— Значи трябва да заловим Одисей, докторе. Можете да дадете своя принос, като изготвите подробен списък на всички служители, които имат достъп до секретни материали, след като са напуснали фирмата ви. Сигурно имате представа кои от хората в другите фирми работят и в „Корнукопия Сентръл“. Много ми се иска да разбера кои имена ще посочите.
— Различни от тези на ФБР ли? — попита доктор Макдугъл.
— Със сигурност — кимна Кармайн. — Те и без това не споделят много с нас.
— Леле, да знайш, ша ги имаш! — обеща директорът. Или нещо подобно.
— Никой не разбира шотландеца, освен другите шотландци — поклати глава Дездемона и заля телешките пържоли с бял винен сос с гъби; откакто Джулиън започна да се превръща в малко човече, тя опитваше нови предизвикателства в кухнята.
— Все едно ми приказваше на чужд език. — Кармайн погледна чинията си с неприкрито нетърпение. Имаше ориз, идеалната гарнитура, която да попие соса, и аспержи. Това определено бе от онези случаи, когато благодареше на щастливата си звезда, че стомахът му страда от амнезия — два часа по-късно забравяше, че е ял, така че салатата „Луиджи“ не бе оставила дори бегъл спомен.
Не проговори, докато не погълна пържолите. След това грабна ръката на съпругата си и я целуна с благоговение.
— Великолепно! — похвали я той. — По-хубави бяха дори от пържолите на мама. И на баба Черути, а това вече е много. Как направи телешкото толкова крехко?
— Бих го, докато посиня — отвърна очарована Дездемона. — Аз не съм някоя дребна сицилианка, метър и петдесет, Кармайн, висока съм метър и осемдесет и девет, истинска кралица Боадицея. Мога да включа задните котлони и без да се протягам.
— София пропусна истинско угощение, така й се пада. Пица ще ми яде!
— Тя защитава орловото си гнездо, любими. Знаеш, че я обожавам, но понякога се радвам, че сме само двамата с теб.
— И аз. Просто ми се искаше още някой да се наслади на невероятното ти постижение.
— Стига си ме хвалил. Ще взема да се възгордея. Тази вечер ми изглеждаш доволен и причината не е само в храната, така че започвай да разказваш.
— Нарекох федералния Кели с дума, която няма да произнеса в тази къща, той настоя да се бием — бяхме седнали в „Малволио“ — и се сбихме.
— О, боже — въздъхна тя. — Той още ли е жив?
— Ближе си раните. Не беше кой знае какъв бой — от него не става боксьор. Истински Примо Кариера18, спъва се на всяка крачка, защото краката му са огромни като лопати. Но пък беше приятно, страшно се изкефих. Срещнах се с обичайните заподозрени. Стана ми жал за горкия Кори — жена му не спира да му дудне. Разритах едно-две гнезда на стършели, пуснах хрътката Дилия по кървава следа. Как само ми се иска да я направя лейтенант!
Притеснява се повече за тъпото повишение, отколкото за убийствата, помисли си Дездемона, докато го наблюдаваше. Единият от двамата ще изгуби. Готова съм да убия Джон Силвестри, задето не му позволи да се оттегли от комисията! Това е като звън на погребални камбани и Кармайн го знае. Онзи, който загуби, ще отиде в друг участък, за да се опита там да стане лейтенант. Може пък щатската законодателна власт да вдигне възрастта за пенсиониране, така кризата ще отмине. Не, няма да стане. Възрастта за пенсиониране намалява, не се вдига. Обичам го толкова много и знам, че и той ме обича не по-малко. Двамата с него имаме общ живот дори когато сме разделени. Нямаме търпение да се съберем.