— Много способен и изобретателен убиец. Използвал е всички подръчни инструменти — обикновено разочаровани хора. Барбара Нортън и Полин Денби са искали да се отърват от властните си мъже, без да им се налага да минават през тежки разводи и грозни нападки. Джошуа Бътлър е искал да изживее фантазиите си в истинския свят, но някой е трябвало да му покаже как да го направи.
— Ами останалите, Кармайн? — попита Кори.
— Под „останали“ имаш предвид Еван Пю и Дезмънд Скепс. Забравяме за Биатрис Егмонт, Кати Картрайт и тримата застреляни, защото там няма да постигнем нищо. Една застрахователна компания би ги нарекла косвени жертви.
— Но не казваш същото за Диди Хол — подхвърли Марсиано.
— Не, мисля, че я е убил лично, макар да не мога да кажа защо.
— Добре, нататък — подкани го Силвестри и постави пепелника с пурата под носа на Дани.
— Налага се да се прегрупираме — въздъхна Кармайн. — Да знаете само как мразя „Корнукопия“! Само че тя отново е на дневен ред, момчета.
— Ерика Девънпорт ли? — попита обнадеждено Кори.
— Тя е замесена, но не е виртуозът кукловод. Бих казал, че е… — Той замълча и се намръщи. Не, не можеше да спомене Одисей. — Според мен, тя е най-обикновена примамка.
— Щеше да кажеш нещо друго — засече го Силвестри, когато останалите излязоха.
— Не можех да го кажа! Затова мразя „Корнукопия“ — там се пазят твърде много тайни.
Майрън чакаше в кабинета му и разглеждаше обстановката.
— Тук има нужда от едно боядисване и нови мебели — бяха първите му думи. — Но е много по-добър от предишния.
Имаше чувството, че приятелят му се е превърнал в старец за една нощ; очите му бяха зачервени, бузите хлътнали, устата увиснала, а от наперената стойка и винаги изпънатия гръб нямаше и следа.
— Няма да се пипа, докато не изляза в отпуска — заяви Кармайн и се настани зад бюрото. — Искаш ли чаша кафе?
— Не, благодаря! Предпочитам да оживея, за да видя обедното меню.
— Какво става, Майрън?
— Днес следобед заминавам на запад.
— Преди щях да кажа, че още не му е дошло времето. Сега — сви рамене Кармайн — това е под въпрос. Ерика знае ли?
— Да.
— Направил си й предложение?
— Не — призна с нещастен вид Майрън.
— Защо не, след като я обичаш?
— Там е работата. Наистина я обичам! Само че тя не ме обича. Поне не така, както Дездемона обича теб.
Кармайн въздъхна.
— Майрън, запомни, че ние с Дездемона сме специален случай. Преживели сме заедно опасност и затова връзката ни е специална. Отначало се мразехме. Господи, не е възможно, след като знаеш какво е било, да искаш същото! Това е детинско.
Майрън поруменя и стисна устни.
— Добре де, признавам, че е така. Само че как да разчупя ледената черупка на една жена, за която знам, че не е ледената принцеса, но тя се преструва на такава?
— Не мога да ти помогна — отвърна учудено Кармайн. — Защо реши, че мога?
— Защото, когато заговори за теб, личи, че има силни чувства! Ако не беше ти, щях да реша, че не знае нищо за чувствата. — Той размаха ръце. — Не че си пада по теб, не се озъртай за аварийния изход! Мислех, че имаш някакъв подход, познат единствено на ченгетата… — Той замълча, смръщил скръбно лице.
— Нямаше предвид това — възрази Кармайн. — Истината е, че нещо у мен разчупва леда, и ти се надяваш, че знам какво е то. Ала аз нямам и представа, Майрън. Но дори да знаех, нямаше да ти кажа. Ти привличаш жените безпроблемно. Справил си се с нея. Успял си да разчупиш леда, след като тя ти се е доверила. Никой в „Корнукопия“ не знае, че тя не е ледената принцеса от добро семейство, докато ти си наясно. Според мен, това е огромен прогрес.
— Глупости — отвърна тъжно Майрън. — Тя ми позволява да я любя — първия път тя беше инициаторката, не аз… но след това тя сякаш наблюдава какво става от разстояние, Кармайн. Лафът „Лягай по гръб и мисли за Англия“19 е все едно измислен специално за нея, с тази разлика, че тя не мисли за Англия.
— Това не е типично за теб, Майрън. И тя не е такава — каза Кармайн, обзет от желанието разговорът да приключи. — На твое място щях да поговоря с Дездемона.
Само че Майрън поклати глава.
— Не, и без това ми беше достатъчно трудно да говоря с теб. — Той се изправи. — Кажи на дъщеря ни, че я обичам.
— Кажи й сам.
— Не мога. Трябва да се махна от това място час по-скоро.
19
Смята се, че така гласял съветът, който младоженките от викторианска Англия получавали за първата брачна нощ. — Б.пр.