След тези думи излезе. Кармайн остана заслушан в стъпките му, докато се отдалечаваше по коридора, и се помоли най-близкият му приятел да попадне на по-отзивчива жена.
— Поне можеш да си спокойна за майка си — обясни той на София същата вечер. — Май развод няма да има.
— Тогава му прощавам, че си тръгна — заяви благородно София. — Онази ледена кучка щеше да го съсипе.
Когато в петък, двайсет и първи април, в осем сутринта Кармайн влезе в офиса, Дилия го чакаше. Очевидно й предстоеше някакво официално събитие, защото бе облякла най-елегантния си костюм, съчетание от пурпурно и оранжево, което направо прогаряше очите, освен ако не бяха като на Кармайн, закалени към палитрата, която тя обичаше.
— Ако нямаш нищо против — поде Дилия и се настани на стола пред бюрото му. — Предпочитам да говоря с теб насаме, стига да нямаш нищо против.
— Разбира се. Казвай.
Внимателно постави на бюрото навит на руло лист и още няколко по-малки. Кармайн ги погледна, след това вдигна очи към нея и изви вежди.
— Открих събитие, на което са присъствали и единайсетте мъртви — заяви тя и успешно заличи задоволството в гласа си. — Става въпрос за банкет, проведен в събота, трети декември, миналата година, в кметството на Холоуман, организиран от фондация „Максуел“ за събиране на средства за вродени детски разстройства.
— Виж ти! — ахна Кармайн, тъй като не знаеше какво друго да каже. — И всички са присъствали? Включително и тримата чернокожи?
— Да, става въпрос за вечеря и танци за петстотин гости, настанени на кръгли маси по за десет души, или пет двойки. Повечето маси били откупени от някаква компания или институция — със сигурност вие двамата с Дездемона щяхте да сте на масата на чичо Джон, ако не бяхте родители на пеленаче. Кувертите са били по стотачка, което означава, че от всяка маса са били събрани по хиляда долара. Повечето от компаниите спонсори и институциите са дарили по допълнителна хилядарка за маса. „Корнукопия“ и дъщерните й фирми са спонсорирали двайсет от общо петдесетте маси. „Чъб“ е спонсорирал десет маси, кметът една, полицията и пожарната са си разделили една и така нататък. — Тя замълча отново с блеснали очи.
— Невероятно — промърмори Кармайн, просто за да каже нещо, тъй като не можеше да измисли нищо друго и имаше сили единствено да слуша очарован.
— Не мога да повярвам, Кармайн, какво планиране е необходимо за подобно събитие — призна тя, без да крие страхопочитанието си. — Подхожда се като към битка, макар да подозирам, че ако повечето битки бяха така добре обмислени, резултатите щяха да са различни. Когато става въпрос за маса, спонсорирана от дадена организация, трябва да се прецени внимателно разположението й сред другите маси, които е спонсорирала същата организация, кой ще седи на масите отляво и отдясно — едва ли лорд Кичънър20 е планирал с толкова голямо внимание кървавите бани, в които е участвал. След като великият план за разположението на масите е бил подготвен, на всяка е било сложено номерче. След това трябвало да бъдат настанени гостите! Трябвало да се обърне специално внимание на онези, които идвали на група от пет двойки и настоявали да седнат на тази или онази маса, или пък желаели да седнат с този или онзи, понякога с по две или три други двойки. Имало и гости, за които се знаело, че ще дойдат сами или с един придружител, и които нямали абсолютно никакви претенции, като например Биатрис Егмонт. Малка група доброволци към „Максуел“ се заела с тази задача и се справили просто великолепно. Те дори успели да избегнат мелето във фоайето, когато стотици хора пристигнали едновременно и се опитвали да видят имената си на таблото. Шестима доброволци със списъци упътвали всички към масата, на която били настанени. — Тя замълча.
— Разбрах, Дилия. Стига приказки, просто давай напред.
— Една от многобройните маси на „Корнукопия“ била спонсорирана от банка „Форт Нешънъл“ под егидата на господин Питър Нортън. Поради някаква прищявка на съдбата там останали свободни места. Съпругата на господин Нортън например имала проблем със стомаха, по онова време върлувал някакъв грип, и аз го изкарах, не се чувствала никак добре, затова и не отишла. Съпругата на декан Денби също била болна от грип и не присъствала. Биатрис Егмонт отишла без придружител. Съпругът на госпожа Кати Картрайт бил в Бийчмонт, за да умилостиви темпераментния си готвач. Бианка Толано използвала един от билетите на шефа си, господин Дорли, тъй като двамата с жена му нямали възможност да присъстват. Изглежда Бианка не си е направила труд да си търси придружител; отишла е сама. По всичко личи, че е била съвестно момиче, защото предала втория билет на рецепцията. Откъде научих ли? Билетът е имал номер и на входа бил продаден на млад мъж, който не си бил закупил билет предварително — Еван Пю. Може да се каже, че двамата с Бианка заместили семейство Дорли, които в известен смисъл са се отървали. — Тя потръпна и изражението й стана драматично. — Въпросът е защо — зададе риторичен въпрос — господин Нортън не е поканил приятелите си, след като е имало свободни места на масата? Нито един от тях не е бил поканен.