По-късно — колко по-късно Роланд не знаеше — нещо побутна коляното му. Той заопипва в мрака и попадна на ръка. Маклин беше дошъл в съзнание.
— Длъжник съм ти — каза той. Отново звучеше като силния военен герой.
Роланд не отговори… но осъзна, че за да оцелее в онова, което предстоеше, щеше да се нуждае от защита. Майка му и баща му може би бяха мъртви — имаше такава вероятност — и телата им завинаги изгубени. Щеше да се нуждае от щит за предстоящите опасности, не само в Земен дом, а и отвъд него… в случай, помисли си той, че някога отново видят външния свят. Планираше от сега нататък да не се отделя от Краля; може би това беше единственият му шанс да се измъкне жив от тези подземия.
Не можеше да отрече, че иска да живее, за да види какво беше останало от света извън Земен дом. Сега обаче трябваше да мисли ден за ден — ако успееше да оцелее през първия, може би щеше да оцелее втория и третия. През целия си живот се бореше за оцеляване — това беше част от задълженията му като кралски рицар — и сега щеше да направи каквото е необходимо, за да остане жив.
„Старата игра приключи — помисли си Роланд. — Новата игра е на път да започне!“ Това може би щеше да е най-добрата игра на „Кралският рицар“, която някога беше играл, защото щеше да е истинска.
Роланд прегърна свещената брадва и зачака едноокия гърбушко да се върне. През това време си представи, че чува тракането на зарове в чаша от бяла кост.
16
— Госпожо, определено не бих пил това, ако бях на ваше място.
Сестра Крийп се стресна от гласа и вдигна глава от локвата с черна вода, над която беше приклекнала.
На няколко метра от нея стоеше нисък, закръглен мъж, облечен в парцаливо и изгорено палто от норка. Под парцалите се виждаше червена копринена пижама. Освен черните обувки с остри върхове, тънките му като на пиле крака бяха голи. Кръглото му, приличащо на луна лице беше обгорено на малки кратери и цялата му коса беше опърлена, с изключение на сивите му бакенбарди и веждите. Кожата му беше подпухнала, огромният му нос и челюстта му бяха издути, сякаш се опитваше да задържи дъха си, а сините нишки от спуканите му кръвоносни съдове бяха изпъкнали. В двата прореза, които представляваха очните му кухини, постоянно се стрелкаха две тъмнокафяви очи — те се местеха от Сестра Крийп към калната локва и обратно.
— Тази отврат е отровна — каза мъжът, като произнесе последната дума утровна. — Убива те на място.
Клошарката остана наведена над локвата като звяр, който пази изворчето си с вода. Беше си намерила укритие от проливния дъжд в купето на едно такси и се опита да спи в него през дългата и противна нощ, но няколкото ѝ минути сън бяха изпълнени с халюцинации за създанието с топящото се лице в киното. Веднага след като черното небе просветля до цвета на речна тиня, Сестра Крийп напусна укритието си — през цялото време се опитваше да не обръща внимание на трупа на предната седалка — и тръгна да търси храна и вода. Дъждът беше намалял до ръмеж и от време на време изсипваше остри като иглички капки, но времето ставаше по-студено. Имаше чувството, че е началото на ноември и трепереше в подгизналите си дрипи. Локвата дъждовна вода под лицето ѝ миришеше на пепел и сяра, но клошарката беше толкова дехидратирана и жадна, че беше на път да си потопи лицето в нея и да отвори уста.
— Един водопровод се е спукал ей там и пръска като гейзер — каза мъжът и посочи в посока, която Сестра Крийп смяташе, че е север. — Прилича на Олд Фейтфул13.
Клошарката се отдръпна от заразената вода. В далечината отекна гръмотевица, която ѝ напомни за преминаващ товарен влак. Нямаше как да види слънцето през ниските облаци с цвят на тиня.
— Намери ли нещо за ядене? — попита го през подутите си устни тя.
— Няколко лучени хлебчета на едно място, което вероятно е било пекарна. Не можах да ги задържа за дълго. Жена ми казва, че съм световен шампион по повръщане. — Мъжът се хвана за корема с покритата си с мехури ръка. — Имам язва и чувствителен стомах.
Сестра Крийп се изправи. Беше със седем-осем сантиметра по-висока от събеседника си.
— Жадна съм — каза тя. — Ще ме заведеш ли при водата?
Мъжът погледна към небето и наклони глава към звука от гръмотевицата. Изглеждаше някак си нелепо сред руините около него.