Тя дръпна човешката верига напред. Около нея плуваха разни неща, които избягваше да поглежда. Бет простена тихо от ужас.
— Не спирай — каза ѝ Сестрата. — Не се оглеждай и не спирай. — Водата запълзя нагоре по бедрата ѝ.
— Настъпих нещо! — извика Бет. — О, Господи… има нещо под обувката ми!
Клошарката стисна силно ръката ѝ и я поведе напред. След още пет-шест крачки водата стигна до кръста ѝ. Погледна през рамо към входа, който беше останал на двадесетина метра зад тях. Слабата му светлина я привличаше, но тя се обърна отново напред и на мига сърцето ѝ се сви. Пламъкът на запалката проблесна върху огромен и усукан възел от метал, който почти изцяло блокираше тунела — купчина от автомобили се беше стопила от горещината и се беше превърнала в едно цяло. Сестрата намери едно тясно пространство, в което се напъха, но краката ѝ се плъзнаха на нещо мазно на дъното. От горе течеше вода и тя се съсредоточи в опазването на запалката суха. Шумът от водопада продължаваше да се носи от мрака отпред.
— На път е да се срути! — провикна се Джак. — Господи… ще падне върху главите ни!
— Продължавай да вървиш! — изкрещя му Сестрата. — Не спирай!
С изключение на светлината на малкия пламък на запалката пред тях беше пълен и непрогледен мрак. „Ами ако пътят е блокиран? — помисли си тя и усети надигащата се в нея паника. — Ами ако не успеем да минем? Успокой се, успокой се. Стъпка по стъпка. Стъпка по стъпка.“
Водата започна да се изкачва над кръста ѝ.
— Чуйте! — каза Бет и Сестрата спря. Арти се блъсна в нея и едва не падна в мръсната вода.
Клошарката не успя да чуе нищо друго освен грохота на падащия водопад. Задърпа отново Бет… и чу дълбоко стенание отгоре. Намираме се в търбуха на звяра, помисли си тя. Погълнати сме живи, също като Йона17.
Нещо плисна във водата пред Сестрата. Други падащи предмети дрънчаха силно по останките, подобно на тежки ковашки чукове.
„Парчета камък — осъзна клошарката. — Мили боже… таванът е на път да се срути!“
— Пада! — изкрещя Джак, който се задушаваше от ужас. Сестрата го чу да гази през водата и разбра, че нервите му не са издържали. Обърна се и го видя, че като някакъв побъркан се опитваше да се върне по пътя, по който бяха дошли. Хлъзна се във водата и се разхлипа: — Не искам да умра! Не искам да умра! — Писъкът му го следваше по петите.
— Никой да не мърда! — нареди Сестрата, преди и другите да са побягнали. Навсякъде около тях продължаваха да падат камъни и тя стисна толкова силно ръката на Бет, че кокалчетата ѝ изпукаха. Човешката верига се разтрепери, но издържа. Най-накрая камъните престанаха да падат. Секна и стенанието. — Всички добре ли са? Бет? Арти, жената добре ли е?
— Аха — отвърна разтреперан продавачът на обувки. — Мисля, че се насрах в гащите.
— С лайната нямам проблем да се оправям. С паниката обаче не мога. Продължаваме ли?
Бет се беше оцъклила насреща ѝ. „Тази жена се изключи“, помисли си Сестрата. Може би така беше най-добре.
— Арти? Готов ли си? — попита го тя и получи единствено изсумтяване в отговор.
Тръгнаха напред през водата, която вече посягаше към раменете им. Все още нямаше никаква светлина отпред и никакъв знак за изход. Сестрата потръпна, когато една каменна отломка с размерите на капак на шахта се стовари върху един смазан камион на около три метра от нея. Приближаваха водопада. Тунелът простена над главите им, докато се опитваше да удържи на натиска на река Хъдсън. Сестрата чу слаб глас зад тях:
— Върнете се! Моля ви, върнете се!
Тя пожела на Джак Томачек всичко най-добро и в следващия миг грохотът на водопада удави призива му.
Чантата ѝ беше пълна с вода, а дрехите ѝ бяха натежали сериозно, но продължаваше да държи запалката над главата си. Беше започнала да ѝ пари изключително много в ръката, но не смееше да изгаси пламъка ѝ. Виждаше дъха си на светлината, а водата вкочаняваше краката ѝ и сковаваше колената. „Още една стъпка — каза си клошарката. — И още една. Продължавай!“
Минаха покрай поредната нереалистична купчина от разтопени автомобили и Испанката изрева от болка, когато ръбът на някакъв метал под водата поряза крака ѝ, но тя стисна зъби и не се оплака. Малко по-нататък краката на Арти се омотаха в нещо и той падна. След секунда се появи отново на повърхността, плюеше вода и кашляше, но иначе беше добре.
17
Пророк от Стария завет. Не се подчинява на Бог да проповядва в Ниневия и се опитва да избяга по море, но го застига буря, в която — след като е хвърлен зад борда, защото екипажът смята, че носи лош късмет — е погълнат от гигантска риба.