Зората беше придружена от зловещо жълто небе и остри като игли дъждовни капки. Една чернокоса жена, мъж с една ръка и мръсен балтон и момче със странни очила се тътреха през поле от разложени трупове и разнебитени автомобили. Шийла Фонтана беше вдигнала чифт бели гащички вместо флаг за примирие. Маклин вървеше близо зад нея и държеше .45-калибровия пистолет насочен в кръста ѝ. Роланд Кронингер, който беше най-отзад, носеше раницата на жената. Помнеше косата ѝ в ръцете си и как се движеше тялото ѝ като въртележка. Искаше отново да прави секс и много щеше да се ядоса, ако Шийла опиташе нещо глупаво и бъдеше екзекутирана. Защото в крайна сметка снощи ѝ показаха висша форма на кавалерство. Спасиха я от онази паплач и ѝ дадоха малко храна — кучешките бисквити, които ядяха, откакто ги намериха в един кемпер; кучешкият труп отдавна беше изяден — и място, на което да си почине, когато приключиха с нея.
Стигнаха до края на територията на боклукчиите и навлязоха в границите на лагера. Пред тях бяха разположени тентите, колите и картонените укрития на привилегированите хора, които живееха край брега на езерото.
Бяха на половината на пътя — вървяха към една стара и очукана каравана „Еърстрийм“ в средата на терена — когато чуха предупредителните викове:
— Идват боклукчии! Събудете се! Идват боклукчии!
— Продължавай да вървиш — нареди Маклин на Шийла, когато жената се поколеба. — И не спирай да размахваш тези гащички.
Хората започнаха да излизат от укритията си. В интерес на истината те бяха също толкова мръсни и дрипави като боклукчиите, но разполагаха с оръжия и запаси от консервирана храна и бутилирана вода и повечето от тях бяха избегнали сериозните изгаряния. От друга страна, мнозинството боклукчии бяха сериозно изгорени, носеха заразни болести или просто бяха луди. Маклин добре разбираше баланса на силите23. Той беше съсредоточен в караваната „Еърстрийм“ — истинско лъскаво имение насред останалите колиби.
— Връщайте се обратно, шибаняци! — изкрещя някакъв тип от входа на една от тентите и насочи пушката си към тях.
— Махайте се! — провикна се някаква жена и някой хвърли празна кутийка, която падна на земята близо до Шийла. Тя спря и Маклин я бутна, като я удари с автоматичния пистолет.
— Продължавай да вървиш. И се усмихвай.
— Връщайте се обратно, боклукчии! — извика втори мъж, който носеше парцалива униформа на военновъздушните сили и палто, по което беше засъхнала кръв. Имаше револвер и се приближи на пет-шест метра от тях. — Гадни мародери. Мръсни въшливи… еретици!
Маклин не се тревожеше за него; той беше млад мъж, може би в средата на двадесетте си години, и погледът му не се откъсваше от Шийла Фонтана. Нямаше да направи нищо. Приближиха ги и други, които им крещяха, присмиваха им се и размахваха пистолети, пушки, ножове и дори байонети. Хвърляха камъни, бутилки и кутийки по тях, но макар да минаваха опасно близко, не ги улучваха.
— Не носете заразите си тук! — изкрещя един мъж на средна възраст, облечен в кафяв шлифер и вълнена шапка. — Ще ви убия, ако направите още една шибана крачка!
Маклин не се тревожеше и за него. Мъжете бяха изненадани от присъствието на Шийла Фонтана, но разпознаваше изписаната по лицата им похот, докато се скупчваха наоколо и извикваха заплахите си. Забеляза една слаба млада жена с гъста кестенява коса, чието тяло се беше изгубило в един жълт шлифер, а хлътналите ѝ очи гледаха Шийла със смъртоносна настоятелност. Тя държеше месарски нож и пипаше с пръст острието му. Маклин определено се притесняваше от нея и затова поведе Шийла настрани. Една празна кутийка го удари по главата и подскочи към земята. Някой се доближи достатъчно, за да наплюе Роланд.
— Продължавай да вървиш, продължавай да вървиш — нареди тихичко полковникът, чиито очи се присвиха и продължиха да оглеждат обстановката.
Роланд чу викове и подигравателен смях зад тях и погледна през рамо. Около тридесет-четиридесет боклукчии бяха изпълзели от дупките си, подскачаха напред-назад и пищяха като животни в очакване на предстоящата касапница.
Маклин помириса солена вода. Погледна през дъждовната мъгла и в другия край на лагера видя Голямото солено езеро, което се простираше до хоризонта. Миришеше някак си антисептично като коридорите на болница. Чуканът го изгаряше и направо вреше от инфекцията. Полковникът копнееше да го топне в лечебната вода, за да се покръсти в пречистваща агония.
Един едър и брадат тип с червена коса, облечен в кожено яке и работен комбинезон и със залепнала за челото му превръзка, застана пред Шийла. Той насочи двуцевка в главата на Маклин.
23
Концепция в международните отношения, според която може да се постигне стабилност чрез равномерно разпределение на силите между няколко държави, така че никоя от тях да не доминира.