Една ръка сграбчи цевта на пушката.
Лицето на Леона беше изпито и изморено, но искрата на живота светеше в очите ѝ. Тя стисна здраво оръжието и се опита да му го отнеме. Гигантът се възпротиви и поклати глава. В този момент видя кръвта, която течеше от устата на старата жена.
Погледна надолу. Раната от куршум беше точно под сърцето ѝ.
Леона се усмихна вяло и Джош разбра какво му казва, като прочете мърдащите ѝ устни:
— Вървете. — Тя кимна към големия мокър паркинг. — Веднага — нареди му с непреклонен глас.
Гигантът видя колко много кръв е изгубила старата жена. Тя също знаеше каква ще е съдбата ѝ, виждаше го изписано на лицето ѝ. Затова не пускаше пушката и му заговори отново. Джош не я чуваше, но му се стори, че му каза „Защити детето“.
Дъждът обливаше лицето му. Имаше толкова много неща за казване, толкова много, но никой от двама им не можеше да чуе другия заради бурята и думите бяха ненужни. Джош погледна Суон и разбра, че тя също е видяла раната. Детето вдигна поглед към Леона, а после и към гиганта, и осъзна какво решение е било взето.
— Не! — изкрещя то. — Няма да ви позволя! — Момиченцето сграбчи ръката на старата жена.
Поредният куршум отнесе страничния прозорец на един пикап наблизо. Още няколко куршума се врязаха във вратата му, пукнаха предната му гума и изскърцаха по джантата.
Джош погледна Леона в очите. Пусна пушката. Тя я придърпа към себе си и сложи пръст на спусъка, след което им направи знак да тръгват. Суон не я пусна. Старата жена хвана Ревльото и го притисна в гърдите на детето, след което освободи ръката си от пръстите му. Решението беше взето. Пред очите на Леона започна да се появява мъгла; кръвта ѝ изтичаше бързо и фатално.
Джош я целуна по бузата и я прегърна силно. След това изрече безмълвно „Последвай ме“ на Суон и тръгна полуприведен и полуприклекнал между автомобилите. Не можеше да понесе да погледне старата жена отново, но щеше да запомни всяка черта на лицето ѝ до деня на своята смърт.
Леона прокара пръсти по бузата на детето и му се усмихна, сякаш беше видяла вътрешното му лице и го беше запазила завинаги в сърцето си. Очите ѝ станаха сериозни, подготвяше се за онова, което предстоеше. Нищо друго вече не беше от значение. Суон остана с нея възможно най-дълго, преди да последва Джош в лабиринта от автомобили.
Леона коленичи — болката от раната под сърцето ѝ беше просто дразнещо жилене пред ревматизма в тях. Тя зачака, обливана от силния дъжд. Не се страхуваше. Беше дошло времето да отлети от това тяло и да види по-ясно онова, което беше виждала единствено през тъмното стъкло.
Изчака още малко, след което се изправи и излезе иззад буика, за да застане пред „К-Март“ като стрелец от Престрелката в Окей Корал24.
Четирима от хаховците се намираха на около два метра, а зад тях имаше още двама. Леона нямаше време да се увери, че онзи с лилавата роба е с тях. Тя насочи пушката в средата им и дръпна спусъка в същото време, в което двама от ненормалниците стреляха с пистолетите си по нея.
Джош и Суон излязоха от прикритието на автомобилите и хукнаха да бягат по открития паркинг. Детето почти погледна назад, почти, но не го направи. Гигантът се спъваше на всяка крачка, изтощението заплашваше да го събори. Териерът, който беше заприличал на удавен плъх, бягаше встрани от тях.
Суон избърса дъжда от очите си. Забеляза някакво раздвижване пред себе си. Нещо идваше през бурята към тях. Джош също го видя, макар да не можеше да различи какво е… но ако ненормалниците ги обкръжаха, бяха изгубени.
От гъстата завеса дъжд се появи пъстрият кон… но сякаш не беше същото животно. Това тук изглеждаше по-силно, някак си по-храбро, с по-изправен гръб и смело изпънат врат. Джош и Суон можеха да се закълнат, че от копитата на Муле хвърчаха искри.
Конят спря пред тях, вдигна се на задните си крака и размаха предните си копита. Когато отново стъпи на асфалта, гигантът сграбчи със свободната си ръка тази на детето и го качи на животното. Не беше сигурен от какво се страхуваше повече — да язди кон или да се изправи пред ненормалниците, но когато се огледа, видя бягащите през дъжда фигури и бързо взе решение.
Джош скочи зад гърба на Суон и срита Муле в ребрата. Конят отново се вдигна на задните си крака и приближаващите ги хаховци бързо спряха на място. Онзи, който ги водеше, беше облечен в лилава роба, имаше дълга мокра руса коса и надъвкан нос. Погледите на Джош и лорд Алвин се срещнаха за секунда. Гигантът изгаряше от омраза, която проникна чак до мозъка на костите му. „Някой ден, копеле — помисли си той. — Някой ден ще си платиш.“
24
Става въпрос за 30-секундната престрелка между каубои извън закона и пазители на реда, считана за най-известната престрелка в историята на Дивия запад. Престрелката се състои около 15:00 часа на 26 октомври 1881 г. в Тумбстоун, Аризона. Тя е назрявала от дълго време и е в резултат от враждата между каубоите Били Клеърборн, Айк и Били Клантън, Том и Франк Маклори от една страна, и пазителите на закона в лицето на градски шериф Върджил Ърп, заместник градския шериф Морган Ърп и временните заместник-шерифи Уайът Ърп и Док Холидей.