Ръсти закара Муле пред къщата и натисна спирачката на каруцата. Сърцето му беше забило по-силно. „Ето я и трудната част“, помисли си той. Неведнъж стреляха по тях, когато спираха да питат за подслон. Поради тази причина носеше белег от куршум на лявата си буза.
В къщата не се забелязваше никакво движение. Ръсти се пресегна назад и частично откопча вратата на палатката. Вътре, разпределени около каруцата, за да поддържат баланс, се намираха оскъдните им запаси — няколко пластмасови туби с вода, няколко консерви с боб, чувал с въглища, резервни дрехи, одеяла, спалните им чували и старата акустична китара „Мартин“, на която фокусникът се учеше да свири. Музиката винаги беше привличала хората и им осигуряваше нещо, с което да разчупят монотонността. В един от градовете една благодарна жена им беше дала цяло пиле, когато Ръсти старателно изсвири акордите на Moon River27 за нея. Беше намерил китарата и купчина нотни книги в мъртвия град Стърлинг, Колорадо.
— Къде сме? — попита момичето от вътрешността на палатката. Тя се беше увила в спалния си чувал и слушаше неуморния вой на вятъра. Гласът ѝ беше променен до неузнаваемост, но когато говореше бавно и изразително, Ръсти можеше да я разбере какво казва.
— Стигнахме до една къща. Вероятно ще ни позволят да използваме хамбара за през нощта. — Фокусникът погледна червеното одеяло, под което бяха завити три пушки. Револвер .38 калибър и кутии с патрони бяха на една ръка разстояние в кутия от обувки. „Както старата ми майка винаги ми казваше — помисли си Ръсти, — трябва да отвръщаш на огъня с огън.“ Искаше да е подготвен за евентуални неприятности и затова имаше намерение да вземе .38-калибровия, който да скрие под палтото си, когато отидеше да почука на предната врата на къщата.
Суон прекъсна мислите му.
— По-вероятно е да те застрелят, ако вземеш револвера.
Ръсти се поколеба, но си спомни, че държеше пушка, когато онзи куршум облиза бузата му.
— Да, предполагам, че си права — съгласи се той. — Пожелай ми късмет. — Закопча вратата на палатката и слезе от каруцата. Пое си дълбока глътка зимен въздух и отиде до къщата. Джош остана до каруцата, откъдето наблюдаваше, а Убиец се облекчи на един пън.
Ръсти вдигна юмрук, за да почука на вратата, но в средата ѝ се отвори малък прорез, от който се появи цевта на пушка и го изгледа право в очите. „О, мамка му“, помисли си той, но краката му отказаха да помръднат, затова остана на място.
— Кои сте вие и какво искате? — попита мъжки глас.
Фокусникът вдигна ръце.
— Казвам се Ръсти Уедърс. Аз и двамата ми приятели си търсим място, на което да си починем, преди да е станало много тъмно. Видях светлината от пътя и забелязах, че имате хамбар, така че си казах…
— Откъде идвате?
— От запад. Минахме през Хаус Мил и Биксби.
— Нищо не остана от тези градове.
— Знам. Моля ви, господине, искаме единствено място, на което да поспим. Конят ни определено би използвал покрив над главата си.
— Махни тази кърпа от лицето си, за да го видя. На кого се опитваш да приличаш? На Джеси Джеймс ли?
Ръсти махна шала. За момент настъпи мълчание.
— Много е студено тук отвън, господине. — Тишината продължи още известно време. Фокусникът чу, че мъжът говори с някого, но не можа да разбере какво казва. В следващия миг цевта на пушката изчезна. Ръсти изпусна въздишка на облекчение и от устата му излезе бяло облаче пара. Вратата беше отключена — няколко резета бяха дръпнати — и се отвори.