Сладоледеният камион на „Гуд Хюмър“28, чийто модифициран двигател сякаш пръхтеше, мина със своите покрити с вериги гуми през трупа на кон и спря на около петдесет метра от бодливата тел. Веселата записана музика, свирена на калиопа, продължи още близо две минути… и след това настъпи тишина.
Тишината се проточи. От високоговорителите се разнесе мъжки глас:
— Франклин Хейс! Чуваш ли, Франклин Хейс?
Кльощавият и изморен мъж с палтото от овча кожа присви очи, но не каза нищо.
— Франклин Хейс! — продължи да настоява гласът, в който се усещаше напевна подигравателна нотка. — Ти ни осигури добра битка, Франклин Хейс! Армията на съвършенството те приветства!
— Майната ти — каза тихо една трепереща в окопа до Хейс жена на средна възраст. Тя имаше нож в колана и пистолет в ръката. Един зелен келоид, който приличаше на листо на водна лилия, покриваше по-голямата част от лицето ѝ.
— Ти си добър командир, Франклин Хейс! Не мислехме, че сте толкова силни, че да ни се измъкнете в Дънинг. Смятахме, че ще умрете на магистралата. Колко от вас оцеляха, Франклин Хейс? Четиристотин? Петстотин? Колко все още могат да продължават да се бият? Може би половината? Армията на съвършенството разполага с повече от четиристотин здрави войници, Франклин Хейс! Някои от тях страдаха заради вас, но решиха да спасят животите си и дойдоха на наша страна!
Някой в окопа отляво стреля с пушка и няколко други последваха примера му. Хейс се провикна:
— Не хабете патроните си, по дяволите! — Стрелбата намаля, след което напълно секна.
— Войниците ти са нервни, Франклин Хейс! — подигра се гласът. — Знаят, че ще умрат.
— Не сме никакви войници — прошепна на себе си Хейс. — Шибано лудо копеле, не сме никакви войници! — Как обществото му от оцелели — някога наброявало над хиляда души, които се опитваха да възстановят градчето Скотсблъф — беше въвлечено в тази луда „война“, нямаше представа. Един ван, каран от едър мъж с червена брада, беше дошъл в Скотсблъф. С него дойде и хилав мъж с бинтовано лице — бинтовете покриваха всичко освен очите му, които от своя страна бяха скрити зад очила. Бинтованият заговори с висок младежки глас и обясни, че преди време е бил лошо изгорен. Той помоли за вода и място, на което да прекара нощта, но не позволи на доктор Гарднър дори да докосне превръзките му. Самият Хейс, като кмет на Скотсблъф, беше развел младия мъж около сградите, които възстановяваха. По някое време през нощта двамата мъже си бяха отишли и след три дни градчето беше нападнато и изгорено до основи. Писъците на съпругата и сина му още звучаха в ушите му. След това Хейс поведе оцелелите на изток, за да се спасят от маниаците, които ги преследваха… но „Армията на съвършенството“ разполагаше с повече камиони, коли, коне, каравани, бензин, оръжия, патрони и „войници“, така че групата, която беше по петите им, остави стотици трупове след себе си.
Това беше един безумен кошмар без край, осъзна Хейс. Някога беше известен професор по икономика в Университета на Уайоминг, а сега се чувстваше като хванат в капан плъх.
Фаровете на бронирания сладоледен камион горяха като две злобни очи.
— Армията на съвършенството кани всички годни за служба мъже, жени и деца, които не искат повече да страдат, да се присъединят към нас — продължи да говори усиленият глас. — Просто минете през бодливата тел и продължете да вървите на запад. Ние ще се погрижим добре за вас — ще ви дадем гореща храна, топло легло, подслон и защита. Вземете оръжията и мунициите си с вас, но дръжте цевите им насочени в земята. Ако сте здрави, в добро психическо състояние и не носите Знака на Каин, ви приветстваме с любов и отворени обятия. Имате пет минути да вземете решение.
„Знакът на Каин“, помисли си мрачно Хейс. Беше чувал това определение през тези проклети високоговорители и преди и знаеше, че става въпрос за келоидите и образуванията, които покриваха лицата на много хора. Те искаха само „неопетнените“ и онези „в добро психическо състояние“. Хейс се зачуди за младия мъж с очилата и бинтованото лице. Защо беше увит в тези бинтове? Може би защото самият той беше „опетнен“ със „Знака на Каин“?
Онзи, който водеше тази сган от грабители и изнасилвани, не беше човек. Някак си той — или тя — беше промил мозъците на всичките си четиристотин последователи, като ги беше направил кръвожадна шайка, която убиваше, плячкосваше и изгаряше борещите се за нещо общества просто заради тръпката.
28
Вид сладолед на „Юнилевър“, произведен за първи път в Йънгстаун, Охайо, в началото на 20-те години на XX в.