— Ти си лекар? — не повярва другият мъж. — Глупости!
— Настоящите ми житейски стандарти карат тези джентълмени да смятат, че страдам от вродена и неизлечима жажда — обясни той на Сестрата и вдигна треперещата си ръка. — Разбира се, вече не съм годен да държа скалпел. Но като се замисля, то кой ли е? — Мъжът доближи Сестрата и докосна лицето ѝ. Миризмата от нечистоплътното му тяло едва не я нокаутира, но беше помирисвала и далеч по-лошо. — Това не е проказа — повтори той. — Това е струпване на тъкан от подкожен източник. Колко надълбоко стига фибромата29, нямам представа… но много пъти съм виждал такова състояние преди и по мое мнение не е заразно.
— Ние също сме виждали други хора с такива — каза Пол, който беше свикнал с външния вид на Сестрата, защото всичко се беше случило постепенно, като се започна от черните брадавици по лицето ѝ. Той постоянно проверяваше собствените си глава и лице, но засега не беше засегнат. — Какво ги причинява?
Хю Райън сви рамене. Все още не беше отлепил пръст от образуванията.
— Вероятно става въпрос за реакция на кожата към радиацията, към замърсители, заради липсата на слънце за дълго време… кой знае? О, виждал съм повече от сто души в различни фази. За щастие, винаги остава малко пространство за дишане и хранене, независимо от това колко лошо е състоянието.
— Аз казвам, че това е проказа! — настоя на своето червенокосата вещица, но мъжете отново бяха насядали по местата си около масите. Няколко от тях бяха напуснали кръчмата, а останалите продължаваха да зяпат Сестрата с извратено любопитство.
— Сърби ме адски много, а и на моменти главата ме боли толкова силно, че имам чувството, че ще се разцепи — призна клошарката. — Как да се отърва от тези неща?
— За съжаление, нямам представа. Никога не съм виждал Маската на Йов да регресира… но все пак не съм наблюдавал продължително време някой от случаите.
— Маската на Йов? Така ли се нарича?
— Е, аз я наричам така. Струва ми се подходящо, нали?
Сестрата изсумтя. Двамата с Пол бяха виждали десетки хора с „Маската на Йов“, разпръснати из деветте щата, през които бяха минали по пътя си. В Канзас се бяха натъкнали на колония от четиридесет засегнати, които бяха прогонени от близкото селище от собствените си семейства. В Айова видяха мъж, чиято глава беше в толкова лошо състояние, че не можеше да я държи изправена. Маската на Йов засягаше мъже и жени, както и неколцина тийнейджъри, с еднаква жестокост, но децата, които бяха под седем или осем години, като че ли бяха имунизирани — или поне не бяха виждали бебета и малки деца с нея, дори двамата родители да бяха ужасно деформирани.
— През целия си живот ли ще нося тази така наречена Маска на Йов?
Хю отново сви рамене, защото не можеше да ѝ помогне. Погледът му залепна жадно за чашата с домашен алкохол на Сестрата, която все още беше на бара.
— Заповядай — каза му тя и лекарят я пресуши, сякаш беше студен чай в горещ августовски следобед.
— Много ти благодаря. — Хю избърса уста на ръкава си и погледна мъртвия мъж в окървавените стърготини. Ниската и набита чернокоса жена пребъркваше джобовете му. — Вече няма правилно и неправилно в този свят — каза той. — Оцелява единствено по-бързият пистолет и онзи, който е най-жесток. — Лекарят кимна към масата си до камината. — Ще ми окажеш ли тази чест? — попита Сестрата той, а в гласа му се усети молба. — Мина много време, откакто имах възможността да разговарям с някого от класа и с интелект.
Сестрата и Пол не бързаха. Клошарката взе чантата си и плъзна рязаната пушка в кожения кобур, който висеше до бедрото под шубата ѝ. Пол прибра магнума в своя кобур и двамата последваха Хю Райън.
Дъруин най-накрая се осмели да излезе иззад бара. Мъжът с палтото от кучешка кожа му помогна да изнесат тялото на Ърл през задната врата.
Когато Хю намести единствения си крак на стола, Сестрата забеляза препарираните трофеи, които красяха стената с камината на „Кофа кръв“ — катерица албинос, еленска глава с три очи, глиган с едно око в центъра на главата му и двуглав мармот.
— Дъруин е ловец — обясни Хю. — Можете да намерите какво ли не в горите наоколо. Изумително е какво е причинила радиацията, нали? — Лекарят се възхити на трофеите за момент. — Не ви се иска да спите прекалено далеч от светлината — каза той и отново погледна Пол и Сестрата. — Наистина не ви се иска. — Посегна към наполовина пълната чаша с шльокавица, която пиеше преди да дойдат. Две зелени мухи забръмчаха около главата му и Пол се загледа в тях.
29
Доброкачествен тумор, произлязъл от влакнестата (фиброзна) съединителна тъкан. Може да е локализиран в различни части на тялото, обикновено по кожата. Расте бавно и е добре ограничен от околните тъкани.