— Намерихме ги на около двадесет километра на изток по магистрала 6 — докладва Роланд. Той носеше дългото си палто, чиято качулка беше сложил на главата си. От рамото му висеше автоматична пушка, а на кръста му беше препасан .45-калибровият му пистолет. Мръсните превръзки все още покриваха по-голямата част от лицето му, но образуванията се подаваха като криви пръсти между тях. Светлината от огъня се отразяваше червена в очилата му. — Бяха четирима. Търсеха си белята. Отнесе го капитан Брейдън — връщаме дрехите и оръжията му. Както и да е, само тези останаха. — Покритите с образувания устни на Роланд се изкривиха в мазна усмивка. — Решихме да проверим дали могат да догонят камиона.
— Разпитахте ли ги?
— Не, сър. Спестихме си това.
Маклин мина покрай него и слезе по красивите стъпала. Роланд го последва, а Шийла Фонтана наблюдаваше от прага на вратата.
Войниците, които пазеха двамата мъже, направиха път на полковник Маклин. Той застана лице в лице с пленника, който отказваше да се признае за победен, макар коленете му да бяха целите в рани и да имаше огнестрелна рана в лявото рамо.
— Как се казваш? — попита го Маклин.
Мъжът затвори очи.
— Спасителя е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая: Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми…32
Полковникът го прекъсна, като го зашлеви с покритата си с пирони длан по лицето.
Мъжът падна на колене и нарязаната му глава увисна към земята.
Маклин срита втория войник в ребрата.
— Ти. Ставай.
— Краката ми. Моля ви. О, Господи… краката ми.
— Ставай!
Пленникът изпълни заповедта с голямо усилие. И по двата му крака потече кръв. Той погледна Маклин с ужасени и замаяни очи.
— Моля ви. Дайте ми нещо за болката… моля ви…
— Първо искам информация. Как се казваш?
Мъжът примига.
— Брат Гари. Гари Кейтс.
— Много добре, Гари. — Полковникът потупа рамото му с лявата си ръка. — А сега ми кажи накъде се бяхте насочили?
— Не му казвай нищо! — изкрещя войникът на земята. — Не казвай нищо на този еретик!
— Искаш да си добро момче, нали, Гари? — попита Маклин и приближи маскираното си лице на десет сантиметра от това на Кейтс. — Искаш нещо, което да намали болката ти, нали? Тогава ми кажи онова, което искам да знам.
— Недей… недей… — разхлипа се другият.
— Всичко свърши за теб, Гари — заяви полковникът. — Приключи се. Не е нужно да правиш нещата по-сложни, отколкото вече са. Не е ли така? Ще те попитам още веднъж: накъде се бяхте насочили?
Кейтс сви рамене, сякаш се страхуваше, че ще бъде ударен. Разтрепери се, но все пак отговори:
— Опитвахме се… да ги настигнем. Брат Рей беше прострелян. Не можеше да се придвижва сам. Не исках да го оставям. Очите на брат Ник бяха изгорени и той ослепя. Спасителя каза да оставим ранените… но те бяха мои приятели.
— Спасителя? Кой е този?
— Той. Спасителя. Истинският бог и господар. Той е водачът на Американското братство. Именно тях се опитвахме да настигнем.
— Недей… — обади се другият мъж. — Моля те… не им казвай…
— Американското братство — повтори Маклин. Беше чувал за тях и преди от скитници, които се бяха присъединили в редиците на АНС. Те бяха водени, доколкото му беше известно, от бивш пастор от Калифорния, който някога имал предаване по една от кабеларките. Полковникът нямаше търпение да се срещне с него. — Значи се нарича Спасителя? Колко души пътуват с него и накъде са се насочили?
Падналият мъж се изправи, застана на колене и започна да крещи като луд:
— Спасителя е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая: Той ме настанява на злачни пасби… — Разнесе се изщракването на петлето на .45-калибровия пистолет на Роланд, който беше опрян в главата на войника.
Капитанът не се поколеба нито за миг и дръпна спусъка.
Изстрелът накара Шийла да подскочи. Онзи се строполи на земята.
— Гари? — продължи Маклин, докато Кейтс се взираше в трупа на другаря си с ококорени очи. Ъгълчето на устата му трепереше в истерична усмивка. — Колко души пътуват със Спасителя и накъде са се насочили?
— А… а… а… — запелтечи Кейтс. — А… а… три хиляди — най-накрая съумя да отговори. — Може би четири. Не съм напълно сигурен.
— Разполагат ли с бронирани превозни средства? — попита Роланд. — Автоматични оръжия? Гранати?
— С всичко това. Намерихме един армейски оръжеен склад в Южна Дакота. В него имаше камиони, бронира ни автомобили, картечници, огнехвъргачки, гранати… всичко, каквото може да си представи човек. Имаше дори… шест танка и сандъци със сериозни муниции.