Капитанът беше притиснат до пикапа с разперени ръце и крака и беше претърсен. След това мъжът го обърна към себе си и навря дулото на пушката си под брадичката му.
— Какво му има на лицето ти? — попита той. — Какво се крие под тези бинтове?
— Изгорях много лошо — отвърна Роланд. — Това е всичко.
— Не ми харесва! — Мъжът имаше дълга оредяваща руса коса и свирепи сини очи, подобно на някой маниак сърфист. — Несъвършенството е дело на Сатаната, хвала на Спасителя!
— Направихме размяната — каза Роланд. Заложникът от Американското братство вече беше вкаран в джипа. — Спасителя ме чака.
Мъжът застина за миг, защото не беше сигурен какво да направи. Лори подкара джипа назад, за да забърза приключването на сделката. Роланд не знаеше дали това е умен, или тъп ход от негова страна.
— Качвай се! — Войникът от Американското братство го блъсна в кабината, където беше смазан между него и едрия чернобрад шофьор. Пикапът обърна и се насочи към търговския център.
Роланд погледна през процепа в бронята на предното стъкло и видя, че фаровете осветиха още превозни средства, които пазеха крепостта на Американското братство: един брониран камион, на който едва се виждаше надписът на охранителна фирма „БРИНКС“, джип с монтирана картечница на задната седалка, тир с десетки амбразури, от които се подаваха цевите на пушка или картечница, изрязани в дългото метално ремарке, пощальонски камион с оръдейна кула отгоре, още коли и камиони и накрая онова, което заседна като кокоше яйце в гърлото на капитана — нисък и зловещ танк, покрит с многоцветни графити, които гласяха „БЕЗКРАЙНА ЛЮБОВ“ и „СПАСИТЕЛЯ Е ЖИВ!“ Оръдието на танка, забеляза той, беше насочено към караваната на полковник Маклин, в която Краля в момента беше на легло, повален от треска, която го беше покосила миналата нощ.
Пикапът мина покрай танка и поредната бронирана кола, стигна до бордюра и продължи по рампата за инвалиди, за да влезе в търговския център през тъмно отворено пространство, на което някога се бяха намирали стъклени врати. Фаровете осветиха широка площ, от двете страни на която имаше отдавна плячкосани и опустошени магазини. Войници с автомати, пистолети и пушки направиха знак на пикапа да продължава напред. Стотици газени лампи горяха в централния коридор и в магазините и хвърляха трептящ оранжев блясък — като светлината на парти на Хелоуин — в сградата. Роланд видя стотици разпънати палатки, разположени на всяко празно пространство. Бяха оставили празна единствено пътеката, по която се движеше пикапът. Капитанът осъзна, че цялото Американското братство беше установило лагера си в търговския център. Пикапът зави и се озова в по-просторен атриум, през чиито таван влизаше светлина отвън. Роланд чу пеене и видя проблясъците на огън.
По негова преценка в атриума се бяха събрали около хиляда души, които пляскаха ритмично с ръце, пееха и се поклащаха около голям лагерен огън. Димът се извиваше през счупените оберлихти33 на тавана. Почти всички имаха преметнати през рамо автомати и Роланд осъзна, че причината Спасителя да покани офицер от АНС тук беше да му покаже с каква войска и оръжия разполага. Роланд от своя страна прие поканата на вестоносеца, за да потърси слабо място в крепостта на Спасителя.
Пикапът не влезе в атриума, а продължи по друг коридор, който водеше началото си от него. От двете му страни също имаше плячкосани магазини, в които бяха разпънати палатки, варели с бензин и масло, щайги с консервирана храна и бутилирана вода, дрехи, оръжия и други провизии. Пикапът спря пред един магазин. Русокосият с пушката слезе от него и направи знак на Роланд да го последва. Капитанът видя счупените останки от табела над входа, на която някога беше пишело „КНИЖАРНИЦИ «Б. ДАЛТЪН»“, преди да влезе в магазина.
На касата, където двата касови апарата бяха размазани, горяха три газени лампи. Стените бяха овъглени и Роланд стъпваше върху останките на изгорели книги. Нито един том не беше останал по рафтовете или масите, всички бяха събрани и запалени. Още газени лампи горяха в задната част на магазина, където се намираше гише „Информация“. Мъжът с пушката бутна Роланд към затворената врата на склада, където друг войник на Американското братство, въоръжен с автоматична пушка, застана в бойна готовност. Като видя Роланд, свали оръжието, но махна предпазителя му.