— Брат Кенет? — Спасителя поклати глава, защото не можеше да разбере за какво става въпрос.
— Изпрати брат Кенет в замяна на този мъж. Брат Кенет е добър механик. Не искаме да го наранят, нали?
— Брат Кенет — повтори Спасителя. — Добър механик. Да. Той е добър механик.
— Почти стана време да излезеш пред хората — продължи мъжът. — Те пеят за теб.
— Да. Пеят. За мен. — Спасителя погледна юмрука си, който висеше във въздуха. Отвори го и отпусна ръка до тялото си. Заби поглед в пода, а лявото ъгълче на устата му се усмихваше и намръщваше в постоянен тик.
— Я виж ти, я виж ти! — намеси се брат Норман. — Хайде да приключваме с това, деца! Той се ядоса, а искаме да изглежда уверен!
Още двама души се появиха от сенките, хванаха Спасителя за ръцете и го обърнаха като марионетка, за да могат гримьорите да приключат работата си върху него.
— Ти си глупав еретик — каза мъжът с очилата на Роланд. — Явно много искаш да умреш.
— Ще видим кой ще живее и кой ще умре след шест часа.
— Бог е в Уоруик Маунтин. Живее близо до върха, където са каменовъглените мини. Виждал съм го. Докосвал съм го. Името ми е брат Тимъти.
— Браво на теб.
— Можеш да дойдеш, ако искаш. Можеш да се присъединиш към нас. Когато намерим Бог, ще разбереш как ще умрат злите в сетния час. Той все още е там и ни чака. Знам, че ни чака.
— Кога ще настъпи този сетен час?
Брат Тимъти се усмихна.
— Само Бог знае това. Но той ми показа как от небесата ще завали огън и в този дъжд ще се удави дори Ноевият ковчег. В сетния час всички несъвършенства и зло ще бъдат премахнати и светът отново ще бъде чист.
— Сигурно — отвърна Роланд.
— Да, сигурно е. Останах с Бог в Уоруик Маунтин за седем дни и седем нощи. Той ме научи на молитвата, която ще изрече в сетния час. — Брат Тимъти затвори очи, усмихна се блажено и започна да рецитира: — „Ето, тук е Беладона, феята от скалите, феята на ситуациите. Ето човека с трите жезъла, ето Колелото, ето едноокия търговец, а тази карта, която е обърната, е нещо, което той носи на своя гръб, но на мен не ми е позволено да го видя. Не намирам Обесения. Пазете се от смърт във вода.“ — Мъжът отвори очи, в които заблестяха сълзи.
— Махнете този Сатана оттук! — изграчи Спасителя. — Махнете го!
— Шест часа — каза Роланд, но в главата му продължи да ехти като погребална камбана молитвата за сетния час.
— Махни се от Мене, Сатана, махни се от Мене, Сатана, махни се от Мене, Са…34 — затананика си Спасителя и капитанът беше изведен от склада и върнат на брат Едуард, който да го отведе при хората му.
Роланд запечата всичко в съзнанието си, за да може да докладва на полковник Маклин. Не намери никакви очевидни слаби места, но след като седнеше да нарисува карта, може би щеше да открие такива.
Ритуалът с фаровете беше повторен. Роланд беше върнат в джипа и двамата с брат Кенет отново се разминаха по пътя, без да се погледнат. Качи се при Джъд Лори и въздъхна, когато мъжът подкара автомобила към огньовете на лагера на АНС.
— Забавлявахте ли се? — попита го лейтенантът.
— Аха. Бързо ме отведи в командния център. — „Не намерих Обесения“, помисли си Роланд. Божията молитва за сетния час му беше някак си позната… само че не беше молитва. Не. Беше… беше…
Имаше някакво раздвижване около караваната на полковника. Часовите не бяха във формация и един от тях думкаше по вратата с приклада на пушката си. Роланд изскочи от джипа, когато забави ход, и хукна към караваната.
— Какво става?
Единият от часовите му отдаде изнервено чест.
— Полковникът се е заключил вътре, сър! Не можем да отворим вратата и… Е, по-добре да го чуете сам!
Роланд изкачи стъпалата, избута другия часови от пътя си и се заслуша.
През металната врата на караваната се чу чупене на мебели и стъкло. Последва вой, който едва можеше да мине за човешки, и капитанът усети тръпки по гърба си.
— Господи! — Лори пребледня. — Вътре при него има някакво животно!
Последния път, в който Роланд видя Маклин, полковникът лежеше неподвижно на леглото си и изгаряше от треска.
— Трябваше да има човек при него през цялото време! — сопна се капитанът. — Какво се случи?
— Излязох за около пет минути, за да изпуша една цигара! — каза другият часови, чиито очи подсказваха, че е наясно, че ще бъде жестоко наказан заради тази цигара. — Бяха само пет минути, сър!
Роланд заудря по вратата с юмрук.
— Полковник! Отворете! Роланд е!
Звукът се превърна в гърлено сумтене, което звучеше като животински еквивалент на хлип. Още нещо беше счупено… и след това настъпи тишина.