Онова вътре се търкулна върху картите му на Мисури.
Полковникът мълчеше и се взираше в петте кочана царевица. Роланд отиде до бюрото и взе единия от тях. Двама от офицерите го последваха.
— Разкарайте ги от лицето ми — каза младият мъж на войниците с оръжията, но те не го направиха, докато Роланд не им нареди да ги свалят.
— Откъде ги намери? — попита капитанът. Все още можеше да усети мириса на пръст върху кочана.
— Зададохте ми достатъчно въпроси. Сега е мой ред. С колко мъже разполагате? — Странникът кимна към стената на караваната, зад която беше разположен лагерът и горяха десетки клади. Нито Роланд, нито полковникът му отговориха. — Ако смятате да си играете игрички с мен — предупреди младият мъж и се усмихна едва, — ще си взема играчките и ще си вървя у дома. Не искате да го направя, нали?
Полковник Маклин най-накрая наруши тишината.
— Разполагаме с… около три хиляди. Изгубихме много войници в Небраска.
— Всичките тези три хиляди боеспособни мъже ли са?
— Кой си ти? — попита Маклин. Беше му много студено и забеляза, че капитан Кар духа в дланите си, за да се стопли.
— Тези три хиляди боеспособни мъже ли са?
— Не. Четиристотин от тях са болни или ранени. С нас пътуват още около хиляда жени и деца.
— В такъв случай разполагате само с хиляда и шестстотин войници? — Младият мъж стисна подлакътниците на стола. Маклин забеляза промяна в него, която беше почти неуловима… и в следващия миг осъзна, че лявото му око е станало кафяво. — Смятах, че това е армия, а не лагер на бойскаути!
— Разговаряш с офицерите на Армията на съвършенството — каза тихо, но заплашително Роланд. — Не ми дреме кой си… — Той също забеляза кафявото око и нещо заседна в гърлото му.
— Ама че велика армия! — ухили се младият мъж. — Шибана велика армия! — Кожата му почервеня, а челюстта му като че ли се изду. — Имате няколко оръжия и камиони и се смятате за войници? Вие сте лайна. — Странникът почти изкрещяваше думите си и едното синьо око стана бледосиво. — Какъв ти е рангът? — обърна се към полковника.
Всички мълчаха, защото бяха забелязали промяната. Накрая Алвин Мангрим, който се усмихваше, беше в добро настроение и вече се влюбваше в непознатия, отговори:
— Той е полковник!
— Полковник — повтори странникът. — Е, полковник, мисля, че дойде времето, в което Армията на съвършенството да бъде поведена от генерал на армията36. — В косата му се появи черна ивица.
Алвин Мангрим се разсмя и плесна с ръце.
— С какво изхранваш своите хиляда и шестстотин войници? — Странникът стана и мъжете около бюрото на Маклин отстъпиха назад, като се заблъскаха един в друг. Той щракна с пръсти, когато полковникът не му отговори достатъчно бързо. — Говори!
Маклин остана като втрещен. Никой друг освен виетконгските войници в онзи военнопленнически лагер не беше дръзвал да му говори така. Обикновено би разкъсал нахалника на парчета за подобно неуважение, но не можеше да спори с човек, който имаше лице като на топящ се хамелеон и носеше риза с къси ръкави, когато хората му мръзнеха в дебелите си палта. Изведнъж се почувства много слаб, сякаш този млад странник изсмукваше енергията и волята му. Непознатият привличаше вниманието му като магнит, а самото му присъствие изпълваше помещението със студени вълни, които се пресичаха като мразовити течения. Огледа се в търсене на някаква помощ от останалите, но видя, че са хипнотизирани и безпомощни… и дори Роланд се беше отдръпнал назад със стиснати до тялото му юмруци.
Младият странник наведе глава. Остана така около тридесет секунди. Когато отново я вдигна, лицето му беше станало приятно и двете му очи отново бяха сини. Само черната ивица не се беше махнала от къдравата му кестенява коса.
— Съжалявам — каза той с обезоръжаваща усмивка. — Днес не съм на себе си. Но наистина искам да науча с какво храните войниците си.
— Ние… ние отнехме консервираната храна… на Американското братство — отговори най-накрая Маклин. — Няколко сандъка с консервирана супа и яхния… няколко сандъка със зеленчуци и плодове.
— Колко време ще изкарате с тези запаси? Седмица? Две?
— Тръгнали сме на изток — сподели му Роланд, който се беше взел в ръце. — Към Западна Вирджиния. По пътя ще нападнем още селища.
36
Генерал с пет звезди на пагоните; може да се счита за еквивалент на генералисимус. Подобно звание се носи само във военно време.