— Нещо тревожи ли те? — попита той.
— Не. Нищо. Просто размишлявам, това е всичко.
— Мисленето навлича проблеми на хората. Така каза Саймън! Нали, брат Тимъти?
— Да! — изчурулика мъжът и плесна с осакатените си ръце.
86
— Аз съм артистка, забавлявам хората — каза неочаквано жената, която седеше върху купчина мръсни възглавници в ъгъла.
Тя проговаряше за първи път, откакто преди около час ги доведоха в тази каравана, която приличаше на кочина. Просто си седеше и ги гледаше, докато Суон лежеше на единия от голите матраци, а Сестрата крачеше напред-назад.
— Вие двете обичате ли да купонясвате?
Клошарката спря да крачи, изгледа я недоверчиво и отново продължи. Бяха точно девет стъпки от стена до стена.
— Е… — сви рамене тя — … ако ще живеем заедно, поне трябва да си знаем имената. Аз съм Шийла Фонтана.
— Браво на теб — измърмори в отговор Сестрата.
Суон се изправи до седнало положение и огледа по-внимателно жената. На светлината на единствената газена лампа в караваната момичето видя, че Шийла Фонтана беше много слаба, жив скелет, а жълтеникавата ѝ кожа беше изпита и хлътнала върху лицевите ѝ кости. Скалпът ѝ се беше оголил в горната част на главата ѝ, а черната ѝ коса беше мръсна и безжизнена. На пода около нея бяха разхвърлени празни консерви, бутилки и други боклуци. Носеше мръсни дрехи на петна под дебелото си палто от кадифе. Суон видя, че ноктите ѝ, макар счупени и изгризани до живеца, бяха щателно лакирани в яркочервено. Когато за първи път влезе в караваната, забеляза тоалетна масичка, покрита с бурканчета с гримове, червила и подобни. Погледна над огледалото към изрязаните и залепени снимки на млади фотомодели с перфектни лица.
— Аз също забавлявах хората — каза Суон. — В „Пътуващо представление“, заедно с Джош и Ръсти. Макар че аз стоях в каруцата през повечето време. Ръсти беше фокусник… можеше да кара нещата да изчезват и да се появяват отново, просто ей така. — Тя щракна с пръсти и се изгуби в този спомен от миналото. След малко отново се съсредоточи върху Шийла. — Ти какво правиш?
— По малко от всичко, скъпа. — Жената се усмихна и показа сиви и свити венци. — Аз съм ЖР.
— ЖР? Какво е това?
— Жена за развлечения. Трябва да съм на работа точно сега. След битка една добра ЖР може да работи, докато не се протрие. Тогава мъжете най-много искат да чукат.
— А?
— Има предвид, че е курва — обясни Сестрата. — Господи, тук вони!
— Съжалявам, свърши ми ароматизаторът. Можеш да пръснеш малко парфюм, ако искаш. — Шийла посочи към лепкавите и празни шишенца върху тоалетната масичка.
— Не, благодаря. — Сестрата наруши ритъма си и отиде до вратата. Натисна дръжката ѝ, отвори я и се изправи пред двамата войници отвън.
Те бяха въоръжени с пушки. Единият от тях ѝ нареди:
— Влизай обратно вътре.
— Просто проветрявам малко. Имате ли нещо против? Едното оръжие беше насочено в гърдите ѝ.
— Влизай обратно вътре — нареди мъжът и я блъсна. Сестрата затръшна вратата.
— Мъжете са зверове — каза Шийла. — Не разбират, че една жена има нужда от лично пространство.
— Трябва да се махнем оттук! — Гласът на Сестрата потреперваше и в него се усещаше паника. — Ако той го намери, ще го унищожи… а ако не му позволя да го намери, ще започне да екзекутира хора!
— Какво да намери? — попита Шийла и придърпа колене до гърдите си.
— Скоро ще се зазори — продължи Сестрата. — О, Господи! — Подпря се на стената, защото едва се държеше на крака. — Той ще го намери! Не мога да го спра!
— Хей, маце! — обади се Шийла. — Някой някога да ти е казвал, че си луда?
Суон виждаше, че Сестрата беше на път да се разпадне. Тя също, но нямаше намерение да мисли какво ги очаква.
— От колко време си с тях? — обърна се момичето към чернокосата жена.
Шийла се усмихна едва… усмивка, която изглеждаше отвратително на това изпито и лишено от живот лице.
— Завинаги — отвърна тя. — О, Господи, как ми се иска да имах малко кока! Или хапчета. Ако ми се намираше само една черна красавица, щях да я накълцам на малки парченца и да се друсам цяла седмица! Нямате дрога във вас, нали?
— Не.
— И аз така си помислих. Никой няма дрога. Предполагам, че всичката вече е изшмъркана, изпушена и изпита. О, мамка му. — Шийла поклати тъжно глава, сякаш оплакваше изчезването на някаква изгубена култура. — Как се казваш, скъпа?
— Суон.
Шийла повтори името ѝ.
— Много е хубаво. Необичайно. Познавах едно момиче на име Доув38. Пътуваше на стоп от Ел Серито и двамата с Руди… — Жената млъкна. — Чуйте! — прошепна тя. — Чувате ли го?