Не можеше да отрече, че иска да живее, за да види какво беше останало от света извън Земен дом. Сега обаче трябваше да мисли ден за ден — ако успееше да оцелее през първия, може би щеше да оцелее втория и третия. През целия си живот се бореше за оцеляване — това беше част от задълженията му като кралски рицар — и сега щеше да направи каквото е необходимо, за да остане жив.
„Старата игра приключи — помисли си Роланд. — Новата игра е на път да започне!“ Това може би щеше да е най-добрата игра на „Кралският рицар“, която някога беше играл, защото щеше да е истинска.
Роланд прегърна свещената брадва и зачака едноокия гърбушко да се върне. През това време си представи, че чува тракането на зарове в чаша от бяла кост.
16
— Госпожо, определено не бих пил това, ако бях на ваше място.
Сестра Крийп се стресна от гласа и вдигна глава от локвата с черна вода, над която беше приклекнала.
На няколко метра от нея стоеше нисък, закръглен мъж, облечен в парцаливо и изгорено палто от норка. Под парцалите се виждаше червена копринена пижама. Освен черните обувки с остри върхове, тънките му като на пиле крака бяха голи. Кръглото му, приличащо на луна лице беше обгорено на малки кратери и цялата му коса беше опърлена, с изключение на сивите му бакенбарди и веждите. Кожата му беше подпухнала, огромният му нос и челюстта му бяха издути, сякаш се опитваше да задържи дъха си, а сините нишки от спуканите му кръвоносни съдове бяха изпъкнали. В двата прореза, които представляваха очните му кухини, постоянно се стрелкаха две тъмнокафяви очи — те се местеха от Сестра Крийп към калната локва и обратно.
— Тази отврат е отровна — каза мъжът, като произнесе последната дума утровна. — Убива те на място.
Клошарката остана наведена над локвата като звяр, който пази изворчето си с вода. Беше си намерила укритие от проливния дъжд в купето на едно такси и се опита да спи в него през дългата и противна нощ, но няколкото ѝ минути сън бяха изпълнени с халюцинации за създанието с топящото се лице в киното. Веднага след като черното небе просветля до цвета на речна тиня, Сестра Крийп напусна укритието си — през цялото време се опитваше да не обръща внимание на трупа на предната седалка — и тръгна да търси храна и вода. Дъждът беше намалял до ръмеж и от време на време изсипваше остри като иглички капки, но времето ставаше по-студено. Имаше чувството, че е началото на ноември и трепереше в подгизналите си дрипи. Локвата дъждовна вода под лицето ѝ миришеше на пепел и сяра, но клошарката беше толкова дехидратирана и жадна, че беше на път да си потопи лицето в нея и да отвори уста.
— Един водопровод се е спукал ей там и пръска като гейзер — каза мъжът и посочи в посока, която Сестра Крийп смяташе, че е север. — Прилича на Олд Фейтфул13.
Клошарката се отдръпна от заразената вода. В далечината отекна гръмотевица, която ѝ напомни за преминаващ товарен влак. Нямаше как да види слънцето през ниските облаци с цвят на тиня.
— Намери ли нещо за ядене? — попита го през подутите си устни тя.
— Няколко лучени хлебчета на едно място, което вероятно е било пекарна. Не можах да ги задържа за дълго. Жена ми казва, че съм световен шампион по повръщане. — Мъжът се хвана за корема с покритата си с мехури ръка. — Имам язва и чувствителен стомах.
Сестра Крийп се изправи. Беше със седем-осем сантиметра по-висока от събеседника си.
— Жадна съм — каза тя. — Ще ме заведеш ли при водата?
Мъжът погледна към небето и наклони глава към звука от гръмотевицата. Изглеждаше някак си нелепо сред руините около него.
— Опитвам се да намеря телефон или полицай — каза той. — Търся цяла вечер. Никога не можеш да намериш тези две неща, когато ти трябват, нали?
— Нещо ужасно се случи — отвърна Сестра Крийп. — Не мисля, че са останали телефони и ченгета.
— Трябва да намеря телефон — настоя мъжът. — Жена ми ще се тревожи за мен! Трябва да ѝ се обадя и да ѝ кажа… че съм… добре. — Гласът го предаде, когато погледът му попадна на два подаващи се изпод купчина смачкана арматура и бетон крака. — О — прошепна той и клошарката видя, че очите му се замъглиха като мъгла на стъклото на прозорец. „Този е много луд“, помисли си тя и тръгна да върви на север, но първо трябваше да изкачи една висока могила от останки.