ДА! Сърцето беше подскочило до устата й.
— Тук съм, ТУК!
Ключове в ключалката.
Ключове ли?
Входната врата се отвори и, с нарастващ ужас и отчаяние, тя разбра грешката си. Чу стъпките му по стълбите, препускащи нагоре, после бясното удряне по вратата. Притисна се назад към радиатора, обвила с ръце главата си. Капитулирала.
През този ден той беше направил същото нещо няколко пъти — излизаше и се прибираше, използвайки входната врата. Затръшваше я на излизане и звънеше на прибиране, за да се увери, че теренът е чист, че никой не е дошъл, за да му развали партито. Бенедикт знаеше, че използва нейните ключове — чуваше ги как дрънчат в ръцете му в коридора: онези дразнещи звуци на космическите нашественици, издавани от космическия кораб, които Джош толкова обичаше и бързата стрелба, се разнасяха в тишината. При всяко завръщане на трола Бенедикт се свиваше и се превръщаше в мълчалива, трепереща топка. Нямаше да му позволи да разбере едно — нямаше да му позволи да разбере дали е жива или мъртва. А всеки път, когато излезеше, тя се обръщаше по корем и крещеше окуражителни слова, като се молеше двамата да могат да я чуят.
Покрай влаковете разбра, че този път отсъствието на трола се бе проточило повече от четири часа. Ами ако не се върнеше? Това означаваше, че всичко вече беше приключило… и Джош може би…
Как ли щеше да постъпи агенцията за даване на къщички под наем в Корнуол? Нямаше ли да вдигне тревога? Някой от строителните работници можеше да забележи влизането и излизането на трола или пък Айо можеше да реши да намине по-рано да полее цветята. Може би някой щеше да надникне през прозореца на гаража и да забележи готовото за път „Деу“, кутиите с обяда им, който се разваляше от горещината и предизвикваше отварянето на пластмасовите им капаци.
Смърф преустанови неспирното си обикаляне и легна в ъгъла, като постави глава върху здравата си лапа. Раната започваше да мирише, а Бенедикт беше видяла, че мухите се стремят да кацнат на нея, затова съдра ръкава на ризата на Хал и го завърза около нея. Мухите обаче продължаваха да нахалстват, привлечени от миризмата. Сърцето на Бен натежа още повече — тя знаеше, че дори да ги спасят, Смърф нямаше да оцелее след това насилие — беше много стара, прекалено стара.
— Всичко е наред, Смърф, старото ми момиче… — прошепна тя. — Това няма да продължи още дълго, обещавам.
В колата Пийч не престана да се оплаква. Тази сутрин се чувствал зле и наистина не му се ходело никъде… Извиненията валяха едно подир друго. Кафъри не произнесе нито дума през целия път до Денмарк Хил.
Доктор Ндизей ги чакаше пред Кралското стоматологично училище, усмихнат и запотен. Под отворената си лекарска престилка носеше тениска с изписано в синьо лого „Programme Alimentaire Mondiale“.
— Мистър Пийч. — Пое ръката му и я разтърси. — Елате с мен.
Той ги поведе към малкия офис, в който работеше едновременно като преподавател във висше учебно заведение и като консултант стоматолог-патолог. Беше приятен, малко претъпкан с мебели. В центъра на стаята имаше модерен, компютризиран зъболекарски стол, а на перваза на прозореца събираше прах един стар гониометър18. По стените висяха няколко рентгенови снимки на черепи, студиен портрет на усмихнат американец (почетната значка на Роберт С. Фолкенберг) и снимка на една жена и две момичета в църковни дрехи. Една безмълвна сестра в синя престилка подреждаше таблички върху хартиена салфетка.
— Хубав ден — рече Ндизей, като отвори прозореца. — Но както знаем, Той кара Своето слънце да свети на лоши и добри, на справедливи и несправедливи. — Очите му гледаха едновременно като че ли в противоположни посоки зад дебелите стъкла на очилата, клоунската му уста сякаш се усмихваше непрестанно, а Кафъри опита да се убеди, че Ндизей не беше насочил този коментар към него. Докато Пийч се наместваше върху зъболекарския стол и впери поглед в тавана, подпрял ръце на двете странични облегалки, а сестрата му сложи залепващ се зад врата с велкро лигавник, Джак се настани на един алуминиев стол с гръб към прозореца. Засмука ментови дражета, докато наблюдаваше мълчаливо работата на Ндизей. — Първо ще взема отпечатък, после ще направим рентгенови снимки на захапката и ортопантограма. — Завъртя неопределено ръце около главата си. — Поглед към цялото. Нали?