„Боже мили…“
Стъпалата му бяха нагоре, извити под неестествен ъгъл, глезените бяха закрепени поотделно с белезници към дръжката на голямата фурна. Ръцете му бяха опънати над главата и завързани с електрически шнур за краката на пералната машина. Шортите му бяха свалени и обути отново така, че и двата му крака да бъдат в единия крачол, и бяха овързани с оранжево-зеленото ластично въже от багажника на деуто, а устата му беше залепена с кафяв скоч. Наоколо му имаше голямо петно, образувано от собствените му нечистотии. Сега Бен си даде сметка, че чува хъркането му, сякаш просто се беше отегчил от всичко това. Сякаш беше изял коледната вечеря и задрямал пред телевизора, по който даваха „Магьосникът от Оз“.
Тя промени позицията на лицето си така, че устата й да бъде на отвора, и прошепна:
— Хал?
Успоредно на „Брикстън Хил“, покрай старата река Ефра, попаднал под влиянието на престъпния свят от края на миналото столетие, се простираше „Ефра Роуд“, свързвайки по-ниските, модерни и изпълнени с усещане за собствената си значимост склонове на Брикстън с бедните квартали в края на Стретам. И точно през този ден, един от най-горещите в годината, детектив Логан изкачваше хълма бавно, варейки се в собствената си пот. Слънцето беше сгорещило земята. В градините пред къщите под храстите дремеха котки и мърдаха уши, за да гонят нахалните насекоми. „Господи — мислеше си той, — това, което ми иде да направя с една «Ред Страйп»19 е направо престъпно.“
Вляво отпред се намираха новопостроените и все още строящи се сгради, Клок Тауър Гроув — виждаше временните огради на строежите и флагчетата — и зад тях в лапите на един кран се поклащаше бетонна греда. Отзад се извисяваха няколко по-големи къщи, гледащи към парка. Налагаше се да мине оттам и да разбере дали някои от строежите бяха завършени, дали в тях вече не се бяха нанесли хора. Избърса потта от челото си. Чакаха го още цели осемнайсет адреса за този ден — нямаше намерение да се мотае на нито един от тях. Ако никой не отвореше вратата, щеше да си тръгне веднага.
Междувременно, на номер пет, Клок Тауър Уок, Хал отвори очи и помисли, че вижда ангел. Такава нежна геометрия — нейното лице в овална рамка. В първия момент очите, тези подобни на огледала очи, като че ли обгърнаха цялата стая.
Бенедикт?
— Хал? — прошепна тя.
И тогава той си помисли за първи път, че може би имаха някакъв шанс. Опита да повдигне глава, за да отговори, но беше вързан, така че не можеше да помръдне. Сълзи закапаха от очите му.
— Хал? — прошепна тя, а гласът й изведнъж бе станал болезнено немощен. — Джош? Той…?
Хал извъртя очи встрани, за да й укаже посоката.
Младата жена измъкна глава от дупката и опита да я намести така, че да надзърне в дневната. Усещаше неравномерната температура на въздуха, усещаше мириса на собствения си дъх в тясното пространство. Като че ли цялото й напрежение и неразположение бяха преобразувани в химикали и излизаха през белите й дробове. Завря лице в дупката, докато част от него, заедно с очните ябълки, се подадоха на тавана на долното помещение. Очите й се отвориха и се затвориха. Извъртяха се и замръзнаха.
Завързан за радиатора в дневната, свит като сбръчкана папрат, с притиснати към брадичката свити колене, стоеше Джош. Макар да изглеждаше посивял и изнемощял, изражението му беше спокойно, погледът му беше съсредоточен върху държащото го към радиатора въже, което се опитваше да разхлаби. На китката, която вече беше освободил, се виждаха дълбоки резки, лъскави и червени, а кожата около устата му, където явно е бил залепен скочът, беше зачервена и възпалена.
— Джош? — произнесе първоначално тихо тя, защото не можеше да повярва, че не вижда мираж. — ДЖОШ!
Той не реагира веднага, а продължи да се взира във въжетата. Беше му нужно известно време, докато излезе от транса си, после извъртя очи нагоре към нея и премигна.
— Джош!
— М-мамо?
Детето й се беше променило. Главата му беше слаба, очите — огромни. Приличаше на Хал — на миниатюрен, двайсетгодишен вариант на Хал, с ясно изписани по челото и ръцете му вени. Бедно, изгладняло дете — протегна ръка към нея, без да каже нищо, просто я протегна нагоре във въздуха, с дланта към нея, сякаш опитваше да почувства лицето й. Да провери дали е истинско. После отпусна длан, обърна й гръб и започна да опъва въжето.