Тя обаче не можеше да приеме това. Беше затваряна и преди, разбира се, беше лежала по малко тук и там, но онова, което всъщност я убиваше, бяха парите. Когато я бяха издърпали от къщата в колата, беше зърнала Кафъри, застанал сред дърветата, който наблюдаваше с изумен вид. Сега вече и тя не знаеше какво да мисли.
— Как са ме открили? — попита тя. — Кой ме е издънил?
Алварес вдигна рамене.
— Те имат този видеозапис от години.
— Но как са разбрали, че съм аз?
— Ще разбера, обещавам. А сега не се тревожи за това, Трейси — не е дошъл краят на света.
— Разбира се, че не е дошъл — измърмори под носа си тя, докато се отдалечаваше от полицейския участък по слънчевите улици. — Не е дошъл шибаният край на шибания свят.
Спря, ръката с цигарата застина във въздуха пред устата й. Позната кола. Подобна на спотаена край ъгъла котка. Тя се обърна бързо, като се завъртя на пети, и тръгна в противоположната посока, като повдигна яката на блузката си, сякаш можеше да я направи невидима.
Кафъри я видя като се подаде иззад ъгъла и включи двигателя. Беше нащрек и гледаше толкова внимателно, че очите го боляха — през няколкото часа, които Лам бе прекарала в полицейския участък, всичко си бе отишло по местата: сега си обясни усещането, че го бяха следили предишния ден. Червеното „BMW“ на Сунес. Ребека не беше ходила в полицията — всичко се дължеше на изрусената Полина с бебешкосините очи. Тъй като работеше в разузнаването на Отдела за борба с педофилията, докато бе стояла в стаята на Криотос, тя незабавно бе направила връзката с него. Трябва да беше чула за смъртта на Пендерецки, сигурно го беше наблюдавала. Сунес не бе споменала нищо за това по време на снощната им вечеря. „Трябва да е знаела — знаеше, че Полина е взела колата й. Какви бяха в такъв случай всичките приказки за вяра, обич и толерантност снощи?“ Сега чакаше да падне и другата обувка, чакаше да получи първия мрачен намек, че Сунес или Отделът за борба с педофилията разговарят със Си Ай Би20 — „Я да преброим колко пъти си нарушил гражданския кодекс, а? Абсолютно порочна практика, злоупотреба с властта.“ Знаеше, че всичко това ще се стовари всеки момент върху главата му… и сега имаше време само колкото да направи един последен опит.
Включи на първа и се плъзна след Лам, преди да бе успяла да свие в някоя странична уличка. Отвори прозореца на мястото до шофьора.
— Трейси. — Тя не му обърна внимание и не спря да върви, така че се наложи да продължи да пъпли след нея с ягуара, сложил едната си ръка върху волана и приведен встрани върху мястото на пасажера. — Трейси… слушай… това не беше мое дело… кълна се… нямам нищо общо със случилото се. — Постави длан върху плика в горния джоб на сакото си, за да не падне върху седалката. — Парите са тук. В мен.
— Малко е късничко, а?
— Не — все още можем да говорим. — Вдигна очи към нея. — Все още можем да говорим.
Тя спря. Пъхна долната устна под дългите си зъби и се приведе, опитвайки да види какво има в джоба му. Изражението й беше толкова напрегнато, толкова омагьосано, устните й бяха влажни като на вървящо подир следа куче. Водеше я за носа.
Тя направи стъпка към колата и Джак разтвори бавно ръка, за да й покаже плика. „Ето така, това е начинът… само малко по-близко…“ Страничното огледало отрази някой, който мина по поляната пред полицейския участък. Кафъри го забеляза моментално и го жегна опасението, че може да го видят с Лам, и това реши битката в негов ущърб. Когато погледна отново към Трейси, установи, че магията беше развалена. Усетила смяната в посоката на вниманието му, тя беше проследила неговия поглед, беше видяла накъде гледа, и беше загубила доверието си. Трейси отстъпи назад, вперила очи към полицейския участък, погледът й се стрелкаше напред-назад.
— Трейси…
— Какво?
— Хайде де… кажи нещо.
— Не. Няма какво да казвам. Излъгах.
Вече започваше да се отдалечава заднишком.
— По дяволите! — Кафъри стовари юмрук върху волана и смени скоростта. — Трейси.
— Няма нищо за казване.
С безизразна физиономия тръгна нататък. Наложи се да я последва с колата.
— Трейси!
— Говоря сериозно — излъгах. Ти не си глупав, разбра, че излъгах.