А сега — наистина вече знам името ТИ. Всяко нещо си има сезон и има момент за всяка цел под небето. ГОСПОД, а не ТИ ще ме призове тогава, когато е НЕГОВАТА ВОЛЯ, а не ТВОЯТА, и ще ми даде СВОЕТО изцеление, така че душата на Неговия слуга, в часа на заминаването си от тялото, от ръцете на Неговите свещени Ангели да Му бъде представена неопетнена. Овцете принадлежат по право на БОГОВЕТЕ, Джак. Козата сви НАЛЯВО. Овцата ще получи небето, а козата ЩЕ получи ада. И от висотата на твоето незнание ТИ гледаш в МОИТЕ очи и мислиш, че виждаш коза. Нали? Мислиш, че аз съм коза. ГОСПОД обаче казва: характерно е за козата да гледа в очите на ДРУГИТЕ — (ДОБРИТЕ и ЧИСТИТЕ) и да вижда себе си. МИСЛИ за това, ДЖАК.
Кафъри влезе в ягуара и седна, вдишвайки миризмата на кожената тапицерия — вече беше топла, макар че беше още съвсем рано. Характерно за козата ли? Онова малко, растящо в него нещо, което един ден щеше да избухне? Снощи Ребека го беше разтърсила из основи с мрачната си прогноза. Питаше се дали всички можеха да го видят на лицето му. Всички ли можеха да видят думата „убиец“, изписана в погледа му? Толкова прозрачен ли беше? Потърка слепоочия и включи двигателя, намести огледалото и мина на първа предавка.
В Брикстън денят се точеше бавно. Късно следобед той стоеше пред открития плувен басейн в края на Брокуел парк, пиеше кафе от „Макдоналдс“ и пушеше свитата собственоръчно цигара. Беше уморен и безкрайно потиснат. Кръвта от маратонката съвпадаше с ДНК-то, взето от бельото на Рори Пийч, но от Рори все така нямаше и следа. Отговарящият за претърсването на района екип беше изчерпал всички възможности за обискиране на парка и неговите околности. Продължаваха да търсят, но всички знаеха, че търсенето в сегашните параметри беше безплодно. Приблизително на всеки час сред членовете на екипа се разнасяше някакъв слух: „Изпращат ни в Батърси, някой видял там момче като Рори, близо до реката“. Или: „Имало някакъв образ, който живеел на Клапам над една изоставена фабрика, ще ни изпратят половината там“. Операцията струваше вече двайсет хиляди паунда дневно, но реалността беше такава, че нито едно от стотината обаждания, които бяха приети в стаята със специалния телефонен пост, не беше дало на Кафъри и Сунес нещо ново, за което да се хванат. Намираха се в задънена улица и всички го знаеха.
И тогава, в пет и половина следобед съобщиха на Сунес, че Пийч започва да се подобрява. Тя се появи запъхтяна пред Кафъри, размахвайки отдалеч мобилния си телефон във въздуха.
— Прескочил е трапа и ще ни позволят да говорим с него.
— Мислех, че умира.
— Знам. Разполагаме с двайсет минути, така че нека ги оползотворим максимално.
Джак остави Даниела да кара ягуара му. Тя го направи с крива смутена усмивка на загорялото от слънцето лице. Това не беше представителна кола, изобщо не приличаше на двуместното BMW, което беше купила за Полина. („Кара го като типична млада жена, Джак, ама от типична по-типична. Да вземем огледалото за обратно виждане — то не е за следене на движението отзад, о, не, не, в никакъв случай! То служи, за да си оправяш грима и да се червисваш. Обзалагам се, че досега не го знаеше.“) Тапицерията на задната седалка на ягуара беше лепена със скоч. Това определено не беше нещо, което бе мечтал да има, а единствената кола, която бе в състояние да си позволи преди десет години. Сунес обаче се отнасяше към нея с трогателна почит през целия път до Денмарк Хил.
В болницата „Кингс“ кипеше козметичен ремонт и всеки разговор, всяка размяна на думи преминаваше на фона на шума от строителните работи. Болницата беше отделен град със собствени закони и магазин за хранителни стоки, пътнически агент, банка и поща. Коридорите бяха излъскани до блясък, а хората се движеха с достойната за робот лекота на Фриц Ланг10, плавно и решително. Консултантът, мистър Френдшип, висок, със синя риза и червена вратовръзка на шарки, ги посрещна пред интензивното отделение „Джак Стайнбърг“.
— Махнахме системата и апарата за изкуствено дишане, поддържам го с болкоуспокояващи, но съм изненадан и силно окуражен от реакцията му. Почти не беше обезводнен, макар три дни да е бил без вода. Всъщност, откакто махнахме апаратурата за изкуствено дишане — спря до вратата и прокара картата си през апарата, — той се подобрява толкова бързо, че го преместихме от интензивното. — Направи им път да минат и се озоваха в помещение, покрай чиито стени бяха наредени пет празни легла. — Подготвяме го за преместване в друго отделение или дори за изписване. Изумително жилав човек. Ето го и него. — Алек Пийч седеше обърнат в профил, близо до прозореца. — Силен като бик е. Силен като бик.
10
Фредерик Антон Кристиън Ланг (5 декември 1890 — 2 август 1976 г.) — американски режисьор сценарист и продуцент от австрийски произход. — Бел.ред.