— Проклетата преса ме е нападнала. — Потрепери. — С каква скорост се носят новините. — Затръшна вратата след себе си, побутна я с крак, за да се увери, че е добре затворена, обърна се и забеляза веднага, че Кафъри опитва да избегне погледа й, опитва с всички сили да намери къде да отклони вниманието си. Гласът й омекна. — Добре ли си? — Приближи се още малко. Кожата около устата му беше добила синкавочерен цвят, знак за недостиг на кислород. — Не, не си. Идва ни множко, а?
— Добре съм. Ментови бонбонки?
— Не, благодаря. — Даниела задъвка нокътя на палеца си, погледна към залата за аутопсии, после отново към него. — Странно. Предполагам, че ако бях аз, може би щях да завиждам мъничко.
— Да завиждаш ли?
— Рори беше открит. Мъртъв е, но поне беше открит — сега мама и татко могат да започнат да тъгуват. — Постави нежно длан върху ръката му. — И къде оставаш в такъв случай ти, бедничкият?
Кафъри не отговори. Не смееше да говори, дори не смееше да бръкне в джоба си за цигарена хартия, защото ръцете му можеха да затреперят. Обърна се към вратата на комплекса за аутопсии.
— Аз… ъъъ… Мисля, че времето на смъртта вече е определено. Като се съди по вкочаняването.
— Е, и?
— Ъъъ… виж, нека се върнем вътре, а?
Кришнамурти вече беше изрязал ноктите и ги беше поставил заедно с ножицата, с която го беше направил, в торбичката с веществени доказателства, която тъкмо предаваше на отговарящия за тях полицай. Беше свалил залепващата лента от лицето на Рори. Детектив Фиона Куин бе обнадеждена: в торбички за доказателствен материал, поставени върху отделна количка, бяха сложени пет бели влакна. Кришнамурти ги беше отделил от подутините, оставени от въжетата по китките на Рори, със слабо залепваща лента. Можеше да ги подложи на специална спектрометрия и газова хроматография, за да открие химическия им състав и цвета… за да бъдат сверени с дрехите на евентуалния заподозрян. Сега патологът преодоляваше внимателно трупното вкочаняване на горната част на тялото, за да го изправи върху масата за аутопсия.
Кафъри и Сунес застанаха до стената, Кафъри продължаваше да смуче ментови бонбонки, Сунес потриваше с пръст ухото си, сякаш се смущаваше да гледа ставащото.
Рори беше висок 127 см от лявата пета до темето. Тежеше 26.23 кг. Беше малко по-едър от средностатистическото осемгодишно момче. Една окървавена книжна салфетка със светлосини цветя по края беше смачкана в рамото му и остана там, притисната под гърба му, когато го изправиха.
Кришнамурти, фотографът и служителите в моргата се движеха около масата, изпълнявайки сложен, спокоен ритуал, всеки разбираше без думи кога е моментът да се намеси. Кафъри и Сунес наблюдаваха мълчаливо — в умовете им се въртяха два еднакви въпроса. Първият беше дали хартиената салфетка криеше източника на кръвта в кухнята, а вторият — дали Рори Пийч беше станал жертва на сексуално насилие?
— Пред мен стои нормално развитото тяло на дете — произнесе тихо пред микрофона на слушалките Кришнамурти. Гласът му отекна в почти празното помещение. — По лицето се наблюдава подчертан тургор и множество аспекти на хипократово лице11, очните орбити са изпъкнали, докато очните ябълки са хлътнали. Скули и мандибули — изпъкнали. Устата и носът изглеждат… — Приведе се и премигна срещу детското лице. — … сухи. Втвърдени. Кожата е опъната на пипане, затова искам хистологичен анализ, който да потърси евентуално наличие на хиперкалемия, и установяване на натриевото съдържание, антидиуретични нива на хормоните и плазмения обем.
— Харша?
Патологът погледна към Сунес.
— Да, да. Когато микроскопските анализи пристигнат, ще ви кажа повече. — Кришнамурти беше известен с нежеланието си да дава на полицията незабавните отговори, които тя иска. — И след като огледам органовите мембрани.
— Какво очакваш?
— Лепкави мембрани, може би кървящи в чревния тракт.
— Което значи?
— Ще ви кажа след като ги огледам. — Огледа я с присвити очи и издаде неодобрителен гърлен звук. — Окей?
— Звучи приемливо — вдигна помирително ръце Сунес. Последното, от което се нуждаеха, беше да го отблъснат. — Напълно приемливо.
— Добре. — Кришнамурти се приведе още, за да огледа гърлото на Рори. — Вижда се слабо различима следа върху ларинкса, говореща за нещо като… ъъъ… запушване на сънната и вратната вена; нещо като пристягане, но няма петехии в очите. Драскотини и синини по врата. — Погледна към Сунес. — Но това не е причината за смъртта.