— Ами, прегледах ъгъла на стаята, за който говори Алек Пийч в своите показания…
— И?
— Засега нищо.
— Белите влакна… от раните на Рори ли са?
— Засега нищо. Но резултатите тепърва ще бъдат получени. И все още търсим обувката му, опитваме да видим дали оттам ще излезе нещо. Да не забравяме веществото, с което биолозите напръскаха стената — нинхидрина; след няколко дни ще видим развитието на нещата пък там. Но със свидетелските показания, които имате, тършуваме в мрака, честно казано. И дори да е оставил отпечатъци из целия апартамент, няма гаранция, че нинхидринът ще ги улови. Стискай палци вашият човек да е месояден — ако е вегетарианец, няма да намерим нищо.
— Добре, добре. — Кафъри затвори очи. Започваше да го боли глава, като след препиване. — И не можете да направите абсолютно нищо повече с образеца от спермата?
— Ами… не съм сигурна.
Той отвори очи.
— Моля?
— Отговорих, че не мога да кажа със сигурност.
— Боже! — Младият мъж подсвирна между зъбите си. — Не мога да повярвам. — Сунес и Полина се бяха върнали в стаята за срещи и приемане на телефонните обаждания. Виждаше десния крак на Полина от мястото, на което бе седнала, да се поклаща във въздуха в мързелив ритъм, в скъпи сандали и с лакирани със седефенорозов лак нокти. Извърна се. — Слушай — додаде той, — минаха повече от два дена от аутопсията, а сега ми казваш, че не можеш…
— Не е нужно да…
— Слава богу, че не сме арестували някой, иначе щяхме да видим звезди посред бял ден.
— Ти не ме слушаш.
— Платих, за да се осигури проклетото допълнително изследване. Ако според теб това означава, че съм готов да седя дни наред и после да ми се обадят по телефона, за да ми кажат, че може и да го направим, а може и да не го направим, може просто да си седим и да си лакираме ноктите…
— Джак…
— … тогава не бих си направил труда да осигуря тези пари. Скапаната SGM13, плюс материал, който ви зарадва толкова всичките, по две хилядарки изпарението… защо просто не признаеш, че това е една огромна, заразна, вдигаща пара купчина лай…
— Мистър Кафъри!
— Какво-о?
И двамата спряха. Джак затвори уста и тропна с крак по пода. Почти видя как двамата рият земята като разгневени коне, как пръхтят един срещу друг със зачервени очи от различни краища на Лондон. Знаеше, че бе повишил глас, и усещаше, че Криотос го наблюдава от стаята си, и изведнъж се видя през нейния поглед — избухлив, неразумен, плъзгащ се по наклонената плоскост със скорост от сто мили в час. Пое дълбоко въздух, облегна се назад, затропа по бюрото с кокалчетата на пръстите и рече:
— Виж, извинявай. Какво?
— Чувал ли си за техниката за увеличаване на мострата ДНК трийсет и четири пъти?
— Не.
— Приложението й е одобрено само при сериозни престъпления…
— Тогава го направете. Имате кода ни за лабораторните разноски — би трябвало вече да е стартиран.
— Точно това се опитвах да кажа. Вече е стартиран.
Пликът беше на изтривалката пред вратата, когато влезе. Разговорът с Фиона Куин го беше довършил. Беше изгубил самоконтрол, беше си позволил да се ядоса — „просто не можеш да се удържиш да не докажеш правотата на Ребека, а?“ Затова си бе тръгнал рано от Шрайвмур. Знаеше, че трябва да се прибере и да поспи. Отиде в „Сейнсбъри“, където купи четири шишета „Пино Гриджо“ с намаление, бутилка „Лафройг“, стек бутилки „Кола“, мляко и „Нурофен“. Непосредствено преди да излезе от магазина видя божури със свежа зеленина. Поколеба се, после купи два букета. За Ребека.
Сега вдигна писмото и го занесе в кухнята. Сложи го на масата, после постоя известно време, загледан в него. Беше с второкласна марка. Беше пуснато в сряда следобед и беше от Пендерецки — разбра го по почерка. Може би пускането на това писмо бе последното, което беше направил.
Кафъри изпразни чантите с продуктите, като от време на време спираше, за да се върне към масата и да погледне плика. Постави внимателно една бутилка вино във фризера, потърси из шкафчетата ваза и след като не успя да намери, извади от кошчето за боклука пластмасово лимонадено шише, сряза горната му част, обели етикета и го напълни с вода. Постави цветята в него, сложи го на перваза на прозореца в дневната, сви цигара с марихуаната, която Ребека държеше в тенекиената кутия, и тогава, когато не беше в състояние да издържа повече, я запали, седна на масата и отвори плика.
13
Second Generation Multiplex — ДНК база данни, използвана във Великобритания. — Бел.прев.