— Може би е прокълната.
— Вероятно. — Бенедикт извади торбата за еднократна употреба от кошчето за боклук под мивката и го подаде на Айо, за да хвърля в нея използваната хартия. — Вероятно е построена върху старо гробище на индианци навахо.
Но не се усмихна, като го каза.
Комарите си бяха намерили жив обект. Те се трупаха покрай ушите на Кафъри, прелитайки между магарешкия трън и копривата, кацаха по дланите му и смучеха кръв с хоботчетата си. Той ги удряше, перваше ги, но те оставаха, подути и пияни, залепнали от потта му, и не помръднаха, когато Джак клекна и започна да рови земята и корените с чука. Слънцето се бе спуснало нацупено до нивото на покривите и хвърляше последните си за деня лъчи към потъналата в зеленина железопътна линия.
„Трябваше да вземеш фенерче, глупак такъв.“
Документираше всяко действие, всяко обърнато камъче, като се изправяше, за да заснеме работата си, заливаше уединеното място с изкуствена синя светлина и се ослепяваше за момент. И тогава, в девет и петнайсет вечерта, след като бе копал и стъргал в продължение на два часа, като стовари за пореден път чука в земята, се натъкна на нещо непривично. Нещо, което не поддаде като пръст, а по което чукът се плъзна и издаде стържещ звук. „О, по дяволите, започва се.“ Със силно разтуптяно сърце остави чука, отпусна се на колене и зарови с голи ръце. На слабата светлина видя проблясък на пластмаса.
Спря да рови, отпусна се малко назад върху петите си, усети стягане в гърдите — за момент помисли, че ще повърне. Наложи се да затвори очи и да диша съсредоточено през носа, докато усещането изчезне.
16
Откри карирана синя торба за прибиране на прането, с пластмасови дръжки, която не съдържаше останките на Юан Кафъри. Джак я преметна през рамо и я понесе по обратния път покрай железопътната линия, като уморен моряк, нарамил малкото си багаж за отпуската на брега — тя се удряше в гърба му и оставяше мръсна диря по тениската. Нощта се беше спуснала, луната беше изгряла, а той трябваше да върви бавно, опипвайки пътя си през копривата с крак. Щом стигна до своята градина, бръкна в мократа си тениска и напипа увесения на връв ключ. Буквално се влачеше, лишен от сили в резултат на разочарованието, но нямаше намерение да се предава. Знаеше, че Пендерецки не го е изпратил да намери тази торба току-така.
Къщата беше прохладна: френските прозорци бяха отворени и той усети миризмата на тънките пури, от което разбра, че Ребека е там. Не й извика, не се качи на горния етаж, за да надникне в спалнята. Не искаше да говори с нея в този момент.
Вместо това, влезе право в дневната, отметна торбата от рамото си и изпразни съдържанието й. Стоя прав няколко минути, загледан в изсипаното върху пода, после отиде в кухнята. Виното във фризера беше почти замръзнало; разклати голямото парче лед, изплакна една чаша, отвори бутилката и си наля. Чашата се изпоти незабавно от конденза и пръстите му залепнаха за нея, когато я докосна. Изгълта цялото й съдържание на един дъх, без да усети вкуса му, напълни я отново, запали остатъка от цигарата от марихуана, който бе оставил в пепелника, и се върна в дневната. Там седна на дивана, с длани върху коленете, и впери поглед в онова, което Пендерецки беше искал да открие.
Огромната част от детската порнография е домашно производство — исторически погледнато малко беше произведено с цел търговско разпространение и Кафъри беше виждал примери за всички варианти. Беше работил във „Вайс“ преди голямото разцепление, преди „Неприлични публикации“, „мръсният ескадрон“, да се бе превърнал в отдел за борба с педофилията и да бе започнал да предава на „Вайс“ порнопритесненията си, свързани с пълнолетни. По негово време отговорностите на двата отдела често се бяха припокривали и още тогава беше виждал по-голямата част от онова, което лежеше сега на пода на дневната.
Броеве на „Магпай“, списанието на мрежата за размяна на педофилска информация, наръч холандски, немски и датски списания — „Бой Лав Уърлд“, „Кинде Либе“, „Спартакус“, „Пиколо“. Два изтъркани екземпляра на книгата „Покажи ми“, три издания на лъскавото холандско издание „Пайдика — списание за педофилията“ и бюлетини NAMBLA14 от началото на осемдесетте години. Купчина дискове, хванати с ластик. Пароли за уебсайтове и ксерокопие на лист, в чийто горен край беше написано: „ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! Ако някое от изброените по-долу имена на потребители опита да се включи към вашия чат рум, излезте НЕЗАБАВНО!“. На дъното на торбата, увити в отделни пликчета, залепени с кафяви лепенки за колети, имаше няколко видеокасети.
14
North American Man/Boy Love Association — нерегистрирана организация в Ню Йорк и Сан Франциско, която се противопоставя на използването на възрастта като единствен критерий при решаването дали непълнолетните имат законно право да бъдат въвличани в сексуални отношения. — Бел.ред.