— Ти точно това и искаше — промърмори Джак. — И си го получи.
Уви видеокасетите в две найлонови торби, залепи ги със скоч, пъхна ги в най-тъмния ъгъл под стълбището и заключи вратата. Взе душ, потъна в дълбок, тежък сън за два часа — на дивана, тъй като спалнята миришеше на Ребека — и малко преди десет пи кафе и влезе в колата. Денят беше горещ — беше сложил риза с къс ръкав и слънчеви очила и остави прозореца отворен. Знаеше, че изглежда като бодигард на някой губернатор от южен щат, може би Тексас.
Карл Лам беше умрял преди месец. Ако се съдеше от криминалното и затворническото му досие, неговата смърт беше направила света малко по-безопасно място, но властите така и не бяха разбрали, че е извършил сексуални престъпления. Нямаше информация, която да го свързва с Пендерецки, а криминалното му досие беше свързано с кражби с взлом, нанасяне на тежки телесни повреди, кражба на коли при утежняващи обстоятелства и поредица от измами с кредитни карти. Но когато провери къде и кога беше излежавал присъдите си, Джак откри, че е бил в Ашуърт по същото време като Пендерецки. Частите на пъзела започваха да се наместват. Пендерецки беше искал Кафъри да осъществи това пътуване.
Четирийсет и две годишната му сестра, Трейси Лам, беше все още жива. Беше извършила някои не толкова тежки престъпления и бе лежала по малко тук и там. Докато караше през Съфолк, през тихи селца, окичени с розови храсти, покрай бели, обрулени от времето дъсчени гълъбарници, с блещукащи на слънцето буци от каменна сол, които животните отиваха да ближат, Джак се питаше дали Трейси Лам имаше татуировка на дясната ръка.
Улиците станаха по-спокойни, когато наближи по-бедния край на Съфолк, северния, който преминаваше към Норфолк. Тук населението живееше в изолирани ферми или в порутени крайпътни къщи, а единственият признак, че не беше сам на планетата, бяха старите автомобили по тревните площи покрай пътя и призраците на бензиностанции с ръждясали бензиноколонки на погълнатите от бурени площадки. Това беше територия на исените15, във въздуха се носеше мирис на кръв и изолация, сякаш самата Будика го следваше по земите си. „Тук можеш да направиш каквото и да е и никой няма да разбере.“
Пред него се появи лицето на Ребека, но установи, че е в състояние да го отпрати встрани. Можеше да го отмести на която и да е страна, навън, където въздушните струи минаваха покрай ягуара, и още по-нататък, в проснатите под обедната мараня поля.
За малко не пропусна завоя, скрит от дърветата. Беше самотен, напукан от жегата път, маркиран с ръждясал знак, известяващ, че пътят е за коли 4×4. Наложи се да натисне спирачките и да обърне, за да завие по обраслия с трева път. Той беше неравен, а дърветата с преплетени клони от двете му страни образуваха естествена алея. Отстрани сред копривата имаше какво ли не: стари изоставени каравани и шасита, купчини строителни блокове от сгурия и цимент, ръждясал контейнер, достатъчно висок, за да се побере в себе си изправен човек. След стотина метра Кафъри спря — по-безопасно беше да продължи пеша, по-безопасно беше да остави тревата да заглушава стъпките му. Излезе и незабавно бе поразен от тишината: единственият звук беше далечният, подобен на жужене на комар вой на самолет от базата на Кралските въздушни сили в Хонингтън.
След още стотина метра се озова на края на полянка, оградена от останалата част на Норфолк с пръстен от високи явори. Нищо не помръдваше. Вдясно се издигаше ръждясал железен хангар с думите „Спортни автомобили“, написани с лющеща се боя на трегера, през отворените врати се виждаха разлагащите се останки от някакъв бизнес — рухнал автоматичен скрипец, ръждясали кутии с масло „Елф“ и купчина покриви на ленд ровъри. Зад хангара и обраслата с плевели площадка Джак видя покритите с камъчета стени на къща, квадратна като противоядрен бункер, с израсла до прозорците коприва. Сега, като се заслуша, установи, че някъде работи телевизор. Направи още няколко крачки и видя — Исусе Христе — фиата от видеофилма. Върху му беше метната телена мрежа, беше покрит с коприва, пружините от седалките бяха изскочили навън като дяволчета от кутия, но колата беше съвсем същата, дори за момент си помисли, че всичко това е нагласено. В такъв случай филмът беше сниман иззад онзи прозорец. Направи още няколко крачки натам.
Пердетата бяха пуснати и се наложи да се приближи съвсем, за да надзърне през пролуката. По стените проблясваха светлините от телевизора. Вътре цареше полумрак, но Кафъри разбра незабавно, че гледа към стаята от видеокасетата. Мебелите, окачените по стените картини с маслени бои и евтини рамки, позлатеният часовник, кутиите вносен „Ротманс“ на шкафчето. „Това е стаята, това е стаята.“ И тогава я видя.
15
През 63 г. племето исени, водено от кралица Будика, се бори срещу римската власт над Британия. — Бел.прев.