Глава единадесета
Душата наследява качества от родителите и предците, както и качества, които е донесла от висшите сфери. Но тя възприема също така и качествата на учителя, особено в духовната култура, въпреки че от различни учители приема различни качества. Дори когато тръгне на училище, детето научава от учителя си нещо, което го няма в учебниците, а е дошло от неговия дух. Често се случва учителят да остави голям отпечатък върху характера и напредъка на децата.
Тъй като духовното напътствие не е непременно под формата на изучаване, предаването на учението от учител на ученик се извършва във вид на отражение. На езика на суфиите този вид обучение се нарича таваджух (Tawajoh, Tawajjuh). Естествено, учи се и от книгите, но наученото от дух, от душа, идва от жив източник. Например това, което четем в книгата, не ни въздейства така дълбоко, както ако го чуем. А когато го чуем от учител, дълбочината е още по-голяма. Слушането на думите на учителя е директно отразяване. Въздейства не само казаното, но и тишината, която е още по-мощно отражение. Понякога думи, написани от учителя на хартия, също предизвикват отражение, ако са дошли от дълбоко. Но ако същите думи бъдат изговорени от учителя, отражението е много по-силно. Когато Рабиндранат Тагор19 е рецитирал сам своята поезия, ефектът й е бил многократно по-голям.
Думите на Руми от Маснави още имат живо обаяние. Минали са векове, откакто Учителят си е отишъл. Но дошли от душата му, думите оказват такова въздействие, че когато човек ги чете, те проникват надълбоко.
Точно по тази причина мистиците са давали имена на учениците си. Това не е просто отражение като образи върху екрана, а отражение върху душата, което поражда, твори и е живо. Казано на глас, то оставя много по-силен отпечатък, защото изказаната дума просветлява, вдъхновява. Същата дума, прочетена в книга, няма такова силно въздействие.
Помня, когато за първи път в живота си чух изречение, което ми направи такова силно впечатление, че не можех да го забравя седмици наред. Всяко ново размишление върху него внасяше нова светлина. А когато го чух, беше сякаш изречено от собствената ми душа, сякаш тя го знаеше – хем нещо ново, хем скъпо и познато. Това беше стих, в който мехурчето се обръща към морето и казва: “Макар аз да съм мехурче, а ти да си море, аз и ти не сме различни.” Едно кратко изречение, което обаче потъна в сърцето ми като семе, хвърлено в плодородна почва. От този миг то започна да расте и всеки път, щом размишлявах върху него, то ми носеше ново отражение.
Често се е случвало мой ученик, след като четири-пет пъти е прочел дадена идея или учение, да разбере напълно смисъла едва когато аз му говоря за него. От думите ми, казани само веднъж, имаше повече полза, отколкото същото да бъде прочетено петдесет пъти. Написаното на хартия понякога стига само до очите, но думите, идващи от душата, достигат душата. Ето защо усвояването чрез феномена на отражението е по-ценно от всяка друга форма на научаване, особено в духовната сфера.
На една конференция на религиите в Калкута, на която бяха поканени представители на всички мистични школи, Шанкарачария беше главният представител на брамините. След изключително въздействаща лекция той изрази желание да остане в тишина, но публиката задаваше въпроси и очакваше да получи отговори. Шанкарачария огледа учениците си и помоли един от тях да отговори. И кой беше този ученик? Дори учениците на Шанкарачария не го познаваха добре, тъй като той се грижеше предимно за приготвянето на вечерята на мъдреца и за почистването на стаята му. И така онези, които бяха известни, не бяха помолени да отговорят. Шанкарачария помоли този човек. Другите дори не знаеха за съществуването му. Той никога не беше правил подобно нещо в живота си. Но тъй като беше помолен, той стана, без да се замисля дали ще може да отговори. И всеки негов отговор беше все едно е даден от самия Шанкарачария. Тъй като никога не го бяха виждали сред тях, учениците бяха изпълнени едновременно с възхищение и изумление. Именно това суфиите познават като таваджух, отражение. Не ученикът, а самият учител говореше.
Отражението идва от учителя и от разстояние. Разстоянието няма никакво значение. Ученикът, който е близък с учителя си, дори да е на другия край на света, има по-силна връзка с него, отколкото онзи, който през цялото време е до учителя, но не е толкова свързан с него. Все пак по пътя на духовното развитие срещата на физическо ниво е необходима и контактът е много ценен. Той е като навиването на часовника.