Човек в неестествено негативно състояние също получава отражения от вътрешния свят. В психиатричните клиники откриваме много случаи на медиуми. Възможно е лекарите да не осъзнават това и да определят тези пациенти като болни със склонност към халюциниране, но в действителност това са души с медиумни способности, отворени за отражения от отвъдното. Но както казва Омар Хаям: “Границата между истина и неистина е тънка като косъм.”
Същото важи за естественото и противоестественото. Границата между тях е тънка като косъм. Една и съща способност, едно и също състояние на духа може да направи човека озарен, а може и да го докара до лудост.
Някой може да попита дали все пак всеки човек няма в характера си някаква черта, която запазва до края на живота си, въпреки всички отражения, които непрекъснато го променят. Никой няма свои специфични черти, макар всеки да си мисли: “Аз имам свой характер” и това да го кара да се чувства добре. Тези неща не принадлежат на никого. Душата е дошла чиста от всякакви характеристики. Получила ги е по пътя си. Онова, което вчера е принадлежало на един човек, е неговият характер такъв, какъвто го познаваме. А това, което той показва днес, си мислим, че взима от някой друг. Затова най-добрият начин да разберем кое ни принадлежи, е да разберем, че всичко, което знаем, ни принадлежи.
Глава тринадесета
Бог осъзнава ли и цялостното творение, освен осъзнаването, което има за отделните същества? Това може да се обясни така: всяка част от тялото осъзнава болката, която й е причинена, ако става дума за ужилване или нещо подобно. В същото време обаче не само тази част осъзнава болката. Тя бива споделена от съзнанието на човека. Това означава, че цялостното му съзнание изживява същата болка, която е част от това, което изпитва тялото. Понякога болест, засегнала част от тялото, оказва въздействие върху цялото тяло. Несъмнено засегнатата част може да покаже признаци на болестта, докато другите части – не, но в известна степен и те са засегнати и страдат. Ако Бог е всичко и във всичко, тогава Той изживява не само чрез всяка отделна форма и същество, но и колективно, както болката в един орган се изживява от цялото тяло.
Виждаме, че животът е пълен с отпечатъци, които получаваме съзнателно или несъзнателно и от които извличаме или полза, или вреда. Това ни учи, че ако имаме способността да получаваме или да отхвърляме отраженията, ще станем господари на своя живот. Въпросът сега е как да се научим на това? Как да получаваме благоприятни отпечатъци, а да отхвърляме онези, които не искаме да получим? Първото и най-важно нещо е да съживим сърцето, като го пречистим от всички нежелателни отпечатъци, като го изчистим от закостенели мисли и убеждения, а после му влеем живот. А животът е в самото сърце – това е любовта. Когато сърцето е подготвено по този начин, с помощта на концентрацията трябва да се научим да го фокусираме. Не всеки знае как да фокусира сърцето си, за да получи определено отражение. Поетът, музикантът, писателят, мислителят несъзнателно фокусира ума си върху постигнатото от някой, който е живял преди него. Фокусирайки своя ум върху работата на велика личност, той влиза в контакт с нея и извлича полза, като много често дори не знае тази тайна. Млад музикант може да мисли за Бах, Бетовен или Вагнер. Като фокусира ума си върху определена творба, той несъзнателно извлича отражение на духа на Бах, Бетовен или Вагнер, което е от голяма полза за него. В своята работа той изразява отражението, което е получил.
По този начин се учим, докато вървим по духовния път. Тогава стигаме до етап, когато сме способни да фокусираме ума си, сърцето си върху Бог. Там не получаваме отражението само на една личност, а на всички личности. Не виждаме с очите на капката, а с очите на океана. Там получаваме съвършеното отражение, стига да фокусираме сърцето си върху Бог.
Защо сред простите и неуки хора откриваме вярващи, а сред най-големите интелектуалци тази вяра като че ли липсва? Отговорът е, че интелектуалецът използва предимно своя разум. Той няма да повярва в нещо, което не вижда. И ако дадем на интелектуалеца някой от методите на старите религии, като например да почита Бог, боготворейки слънцето, свещено дърво или свещено животно, да извършва богослужения пред свещен олтар или светилище, или пред образа на идол, той ще каже: “Но това е нещо, създадено от мен, аз го познавам.” Интелектуалецът вижда обект, а не същество и тук се обърква. От друга страна онези, които не са интелектуалци, вярват в Бог и си остават с тази вяра, като не се развиват и не извличат полза от вярата си.